Размислите на съвременния Малък Принц

За интИлигетността и интЕлигетността

2012-01-10T03:01:00.000-08:00

Не се очудвайте, снощи водих спор в един сайт с жена, която твърдеше ,че е учителка по Български и Литертура . Думата "интИлигентност" беше спомената 2 пъти , докато си писахме и първият път реших, че е сбъркала от бързане, но след като го написа още веднъж по същия начин , си позвплих да я поправя . Е .. не съм бил прав ,бе, "интИлигетност" си било. Реших да питам Google , той нали всичко знае ... Плашещото беше , че ми излязяха не малко резултати за тестове за "интИлигетност" .
Не мога да си обясня как една учителка по Български и Литература може да е неграмотна, а да изисква от учениците си . Мислех си ,че ако все пак учителите са некомпетентни, то някое любознателно дете може да научи каквото му е нужно от интернет , оказва се , че и това не е толкова лесно вече . Всички се оплакват ,че младежта била неграмотна , но някой да се е замислял ,че може би вината не е в младежта, а в някоя интИлигетна учителка ?

Не жалей ...

2011-04-10T13:38:00.000-07:00

В главата ми е пълно с картини, движат се като на филмова лента ... Те ... ние ... аз ...той и всички пропуснати възможности и неизказани думи. Само ако можеш да върна времето назад ... Колко много неща щях да направя, от които преди ме е било страх и колко много хора, които сега ги няма ,бих могъл да задържа край себе си . Може да е нещо дребно, може на вас в момента да ви изглежда незначително, но не отлагайте ! Понякога да се откажеш да направиш нещо дребно, значи да съжаляваш после цял живот . А това е фонът на моя филм .

А стига бе ...

2010-10-12T03:05:00.000-07:00

От снощи размишлявам на вероятността да съм се запознал с рядък екземпляр мъж, който въпреки ,че е хетеросексуален , няма нищо против да има приятел, който е гей . Причината да се замислям е наскоро случилите се събития покрай мен . Една много близка моя колежка и приятелка от скоро има гадже и той също работи с нас. А преди него всички си мислеха ,че с нея сме двойка . Когато той дойде хич не се разбирахме двамата , даже щяхме да се сбием веднъж . После по стечение на обстоятелствата поживяхме малко тримата . За мен беше ясно ,че се харесват двамата, но те го отричаха в началото . След като заживяхме тримата, спряха да го отричат най-после . Една сутрин даже мързелувахме тримата в леглото, но все пак тя беше по средата и не беше чак толкова невероятно . Само че от едно известно време започнахме много да се разбираме с него и да си помагаме на работа . Вчера се случи така ,че бяхме тримата на работа и аз не му обърнах много внимание като дойдох, а той взе ,че ми се разсърди . Аз реших,че се шегува, а той наистина беше сърдит , но после се сдобрихме де . Вечерта като се прибирахме в таксито той беше седнал по средата и прегърна и мене , и нея ...

Та сега ми е чудно наистина ли не му пречи ,че съм гей или има нещо друго в предвид с тази промяна в поведението . Дали съществува такава порода мъже ,дето да не го бърка другите с кого си лягат и не изпитват отвръщение от гейовете ? Или този е поредния объркан електрод ,който и сам не знае какъв е и се опитва да разбере ?

Като мечките

2010-10-08T04:51:00.000-07:00

Мислеше си колко мрази септември, нищо че вече беше октомври ... Септември извикваше в него отвръщение. Донасяше със себе си студ - не сано навън , но и в душата му . Студът навън значеше повече време прекарано в самота . Студът убиваше желанието му за живот и го караше да става с нежелание сутрин от леглото. Градът му упротивяваше , ставаше сив , мрачен и пуст , най-вече пуст . Септември го разделяше с приятелите , онези от тях ,с които имаше повече общо, отколкото с всички, които си бяха тук целогодишно. Септември отнасяше със себе си слънцето и усмивката му някъде далеч и донасяше дъжда, тъгата и самотата .

Искаше му се да спре времето някъде по средата на лятото, когато беше заобиколен от любимите си хора и беше щастлив . Сега светът му се струваше ужасно празно място . Ходеше на работа , но не му се говореше с никого. Нямаше какво да им каже , нищо не се случваше и скоро нямаше да се случи . Еднообразието го изморяваше ужасно .

Искаше му се да е като мечките - да заспи и да се събуди през пролетта. Тя го зареждаше с енергия и го караше да мечтае. А сега само искаше да го оставят намира.

Искаше и да си отиде в къщи, но сам не знаеше къде е това "вкъщи" ...

без думи

2010-09-17T02:06:00.000-07:00

Ангелина

bez

2010-09-09T03:42:00.000-07:00

chuvstvashe che trqbva da si trugne no i nqmashe kude da otide. a znaeshe che tuk veche ne e dobre doshul ne che mu go bqha kazali no toi go useshtashe. te veche bqha dvoika i toi nqmashe zashto da im natrapva prisustvieto si. zamisli se pak beshe sam. vinagi taka stavashe nakraq .... horata sreshtaha liubovta a toi ostavashe sam. trqbvashe da hvashta putq no na kude ? beshe izmoren ot vsichko tova, a i dushata go boleshe ... ponqkoga se chudeshe dali tq vse oshte e tam ... dushata .... zashtoto chesto mu se iskashe da q nqma, za da ne moje da chuvstva i da ne izpitva bolka . Snoshti ne se razdeli kakto mu se iskashe s Rozata i tazi misul ne mu davashe mira prez noshta. Nqkoga v Sofiq se chuvstvashe kato u doma si, moje bi ako se vurne pak shte bude taka. Tvurde mnogo vuprosi izmuchvaha suznanieo mu tazi sutrin i toi trisna glava i stana.

... Малкия Принц бе тъжен ...

2010-07-27T14:41:00.000-07:00

По-голямата част от живота ни е серия от образи, които минават покрай нас както табелите на градовете , когато караме по магистрала. Но понякога някой момент се застоява за секунда повече и ние знаем, че това е повече от обикновено образ.
Това не са мои думи , не помня кой го беше казал или написал ... Но какво става, ако някой от тези необикновени образи изведнъж започне да те приема за крайпътен знак ? Знак като всички останали милиони крайпътни знаци и да те сравнява с тях. И изобщо кой е измислил тази глупост със сравняването ? Можеш да сравняваш предмети, но не можеш да сравняваш хора.
Имам теория ,че хората изпитват нужда да сравняват , когато се окажат неподготвени да се справят с различността на някого. Той им се струва толкова странен , страшен и опасен дори, че се опитват да му намерят еквивалент, и когато това не стане започват с упреците.
Осъзнайте се, не можем да избягаме от себе си. И не можем всички да сме еднакви . Най- лошото нещо, което може да направиш ,ако познаваш такъв човек, е да се опиташ да го промениш, да го вкараш в своя стереотип. Повярвайте ми, това не може да се случи. Можете единствено да нараните някого по този начин. А е много страшно когато започнеш да усещаш хората, които са ти били близки като непознати .

Розата, Лисицата и Аз (предрождени размисли)

2010-03-24T14:04:00.000-07:00

Наближава рожденият ми ден, хората казват,че покрай това време изпадаш в дупка. Каква ти дупка , то си е цял кратер ... Хората също тъй казват ,че съм бил щастливец - имал съм това, имал съм онова, и от онези ,хартийките, пари им вика Лисицата ... Ако щастието можеше да се измерва за мен в материални придобивки несъмнено щях да съм щастлив. Да ама не ....
А в последно време все се случва така ,че покрай рождения ми ден съм сам . Миналата година го бяха забравили покрай цялата олелия за ресторанта, простих й на Лисицата, за нея това беше нещо ново, твърде от скоро я опитомявах и тя от скоро беше се превърнала от обикновено лисиче в лисица, та за това простих й. На Розата обаче не можах да простя, там е друго, с нея сме заедно от 4 години . Стана й навик на нея по това време да се захваща с грандиозни проекти, които изсмукват цялото й време. Добре де ... не е съвсем като да не се сеща за мен тая година, но тия материални изблици на внимание не са ми по вкуса на мен. Не искам подаръци бе, искам си Розата. Страшно е да си сам на рождения си ден. Разбира се не съвсем сам, с някакви там приятели , но ...
А те вече започнаха да ме питат тая година къде смятам да празнувам ... сякаш ми се празнува ... Не искам пък, искам да е ден като всеки друг. Ставам , пия си кафето, къпя се, обличам се , хващам автобуса и хайде на работа. Лисицата е там вече, в настроение е (рядко ,но не невъзможно явление), заради секса който сме правили снощи, понеже ме е дочакал да се прибера. Закачаме се нещо с колегите, затваряме, чистим и отиваме да пийнем бира както всяка вечер. Без досадни ритуални пожелания, без глупави подаръци и без глупави въпроси от сорта на "Как се чувстваш на толкова години". Вие луди ли сте ?! Това са някакви цифри, не ми действат на мен такива неща. Аз даже я забравям тая дата. А има хора ,толкова се вълнуват,че им наближава рождения ден ,все едно е някакво събитие от световна величина. И другия тъп въпрос "Какво да ти купим за подарък?" ... не искам подаръци ... искам си Розата. Ама ако им кажа ,че искам роза, ще ми подарят някое цвете ... А тя, моята Роза, е специална, една единствена и няма нищо общо с онези цветя по магазините.
Скоро някой ме пита с какво била по-различна Розата от Лисицата . Как да сравниш двете неща ? Та те са толкова различни, като ден и нощ. Розата е нежна, не винаги е съгласна с мнението ми, но никога не вика и не прехвърля негативното си настроение на мен. Лисицата е кълбо от нерви,но това е нормално, все пак тя е диво животно и като такова, още се учи как да съжителства с мен в моя свят, но не мисля ,че го разбира много добре. Гледам да не я обременявам с много информация, информацията я изморява и започва да става раздразнителна. Розата обича да бъде добре информирана, обича да й разказвам всичко детайлно, иска да знае за цветовете, за диалозите ... иска да знае всичко. Когато е била семенце, не е могла да иде да учи висше, но и не й трябва, и без това знае много неща и мързела не й е познат. Лисицата пък е ходила на всичките видове училища и си има диплома и всичко, обаче с правописа е много скарана , но е хитра, винаги търси най-лесния начин да си свърши работата и да й остане време да помързелува.
Понякога се случва да имам увлечения и по разни други цветя и животни, но обикновено са краткотрайни и бързо ми омръзват. За тях разказвам на Розата, тя поощрява тези неща, нали е далеч, иска да съм щастлив и да се забавлявам, когато не може да е наблизо. На Лисицата ги спестявам, тя има склонността да си мисли,че съм нейна плячка и не иска да ме дели с други. Но така е в природата, животните си пазят плячката, тя е единственото,което имат. А розите имат само бодли и се пазят от света с тях. Понякога си мисля,че и от мен иска да се предпази Розата с нейните бодли, а друг път сякаш ги е загубила и мога да я докосна без да ме заболи. Цветята са променливи - ту цъфтят щастливи, ту повяхват, ту се превръщат на пъпки ,а тогава са най-напрегнати. Цялото това приготовление за разцъфването много ги изморява и самовглъбява, а това обикновено става през пролетта. Ех ... защо не съм се родил по-късно ... тогава когато вече е разцъфнала и ще ми се усмихва доволно. Тогава сигурно нямаше да се наложи да си ида и нямаше да срещна Лисицата.
Вероятно това е най-обърканият ми пост, който сте чели до сега. Просто мисля пишейки, ей тъй ... изливам си душата . Трудно е да си принц понякога . Хората не разбират що за същество си и си оставаш самичък на своята планета .

Да пораснеш

2010-02-18T11:17:00.000-08:00

Спомням си как едно време излизахме с моите съученички и си бяхме самодостатъчни. Можеше просто да се разхождаме в парка, да седим на пейките пред къщи или в близката детска градина и да си говорим. Да си говорим за наши си глупости , да си ходим на гости не за да се напиваме, а просто понеже някой са го оставили сам и му правим компания, да пеем английски песнички за деца на неразбираем английски, който само аз знам ,но на тях им е забавно да повтарят след мен , да си правим среднощни разходки до морето. Само ние ... сякаш околния свят не съществуваше и на никой не му пукаше, че някой ще ни види или чуе как крещим някоя песен или обикаляме квартала празнувайки Вси Светии в дрехите на мама,баба,дядо и така нататък поради липса на време за сметка на желание. А какво правим днес ? Днес сме си чужди . Да, така е ! Днес се виждаме за не повече от час -два на някое кафе,ако може лъскаво, та да ни забележат. Непрекъснато се чудим дали пък някой ни гледа, дали ще забием някой . Не излизаме да се видим с приятели, излизаме ,за да видят хората ,че сме с приятели. Излизаме да си покажем новите дрешки, да обсъдим хората,които не присъстват, да се похвалим кой ни е изчукал, кой ни се е слагал,а сме го отсвирили и това трябва задължително да се окачестви като нещо впечатляващо. Изведнъж в ежедневието ни вече няма място за онова,което някога сме наричали приятелство. А ние уж сме си същите бе, дето до вчера играхме на стражари и апаши , а днес не ходим пеша да не си осуркаме новите обувки, не излизаме в квартала, защото не е престижно и няма да ни забележат. Не си ходим на гости просто така,освен ако не ни чакат с промишлени количества алкохол и посредствена музика. Ако случайно някой пич ни върже в дискотеката ,веднага зарязваме приятелите си и хукваме с него, нищо че с него се познаваме от 5 минути, а с приятелите от цял живот . Да не говорим колко приятелства са унищожени, понеже единия от нас отказва да бъде като другия .

Това ли значи да пораснеш ? Да се отчуждиш от света ,в който си живял до вчера, от хората, с които ви свързват толкова много емоции и спомени, да се затворим в някаква черупка и така всяка вечер поредното заведение, поредния мъж , поредното чукане и поредния повод са се изфукаш.

Скоро едно бивше гадже ме попита кога ще порасна ... Ако животът на порасналите е такъв, не мисля, че ще порасна. В моя свят все ще има място за среднощни разходки, все още излизам с приятелите си ,за да прекарам време с тях, а не да ме забележат непознатите, все още не ми пука и мога да целувам стълбовете на лампите и все още си търся приключения. А вие ?

Моят съвременен речник ... част първа

2010-02-13T14:05:00.000-08:00

мумия - грозно същество от женски пол , по-известно като Деница
елхатник - онова ,дето го украсявате на Коледа
бухалник - сгънат във форма на фуния вестник ,служещ за убиване на буболечки и бой на досадници
добрютру - заместител на здравей (универсален поздрав )
чадърник - средство за предпазване от дъжд и слънце, ако сте по-груби може да се ползва за бухалник
обезбрадя - бръсна си брадата
обезмустача - бръсна си мустаците (вдъхновена от "сексапилните" мустаци на Милко Калайджиев"
чур - мъжки полов орган
Батман - грозно същество от мъжки пол, облечено в мъжка перелина , по-известно като Петко
картофник - улей за картофи
бохал - нощна птица , известна като бухал
цалуф - целувка
начурник - презерватив
гащо - универсална дума за бельо
курвертирам - конвертирам файл с еротично съдържание
цъкало - ключ за лампа
кучина - куче от женски пол
аналноразгезена хомоцарица - гей позьор
шапататка - шапка
гилаб - гълъб
доничка - поничките на Дънкин Донатс

SMS " Обичам те"

2010-02-11T00:43:00.000-08:00

Вчера бяхме на мои приятелки на китайски ресторант, или както ние си му викаме - "на китаец" , но нека започна от малко по-далече ,за да стигнем до същината на това , от което искам да се възмутя и да ви разкажа.

Една от моите така наречени приятелки (аз вече съм говорил за нея,но повторението е майка на знанието ..) имаше доста дълга чат връзка с един пич. Не , че не си я консумираха понякога на живо, но разстоянието Бургас - София и факта , че тогава тя беше ученичка, а той е 10 години по-голям все пак не позволяваха достатъчно честа консумация live . Комуникацията беше предимно през mIRC, тъй като по онова време още нямаше скайп , от време на време си говореха по телефона и си пишеха SMS-и . Та тая въпросна връзка приключи на скоро . Разбира се бе последвана от няколко безразборни сексуални контакта, включително и с мъж, който може да й е баща . Сега , от почти месец, тя си има уж сериозен приятел, запозна го с нас, с родителите си . Последното ми се струва прибързано, но все пак те си знаят. Той отново е по-голям, но този път поне са от един град, та се виждат всеки ден. Вчера го доведе с нас на ресторанта. До тук нищо лошо, но ... По някое време както седяха един до друг , тя му написа SMS " обичам те" . Естествено ние изразихме мнение,че тези неща не се казват по такъв начин, а тя заяви, че и било трудно да го каже . Аз започвам да си задавам въпроси. Дали пък дъъъългата чат връзка ,не я е накарала да забрави ,че чувствата се изразяват обикновено на глас,когато обектът на така наречената ти любов седи на стола до теб ? Дали пък по малко от месец е достатъчен , за да обичаш някого ? И дали щом ти е трудно да кажеш "обичам те" на глас пред другите, или поне да му го кажеш на ухото, все пак някак си не си много сигурен в чувствата си. Нека вметна,че това е първият път, в който някой от двамата споменава думата "любов", както и ,че не чухме заветното "и аз теб", а само " аз сега се храня", което ме навежда леко на мисълта,че на човечеца не му е тъй любовно както на нея и се иска, или е доста срамежлив (дано да е по-скоро второто). Друг много показателен факт беше,че той си тръгна по-рано ,понеже беше нощна смяна, но дойде пък един друг индивид , с когото тя се сваляше преди време,но той я отблъсна. Сега като се появи ,тя веднага го попита дали още е с приятелката си, и понеже той каза "да", последва коментара " еее, аз все те преследвам,а пък ти все си зает" .

И аз така си разсъждавам за себе си ... ако обичам наистина някой , мисля,че не бих се свалял на други, при това по доста отчаян според мен начин. Освен това ако държа да си запазя връзката с този някой, не бих се свалял с други ,пред хора,които познават този някой, най-малкото, понеже някой от тях може да се изпусне волно или не волно при някоя следваща среща.

Целия смисъл да ви разказвам всичко това е, защото думи като "обичам те", не бива да се изричат , без да сме сигурни в тях и без да влагаме смисъл . Също както една раздяла с някой, към когото сме имали силни чувства, не може да бъде причина да си измисляме подобни чувства и да ги отправяме към други хора. Ние сме социални същества,самотата не е приятна за никого. но това не значи, че трябва да правим прибързани действия в стремежа си да не загубим нещо, което е още в зародиша си. И не може да очакваме някой да приеме един SMS с подобно съдържание на сериозно, при положение,че нямаш смелост да му го кажеш в очите .

Не знам, може и да не съм прав, може би вече не им е нужно време на хората , да разберат дали обичат някой, може би вече така е модерно да се изразяват чувствата, по метода "абе защо да ти го казвам, като мога да ти го напиша" . Ама тогава защо им е да правят секс, като може да правят виртуален секс, хем никой няма да забременее . Така ли е устроен вече света - виртуален секс, виртуални чувства и емоции , а къде е истинското ? Защо хората си пращат помахващо човече, вместо да си напишат "здравей" , вече ви мързи и да пишете ли ? До къде ще ни доведе човешкият мързел ? И дали пък някой ден децата ни няма да си общуват с картинки, вместо с думи, понеже няма да знаят какво е това говор ?

Замислете се следващият път преди да пратите поредния си SMS с обяснения в любов или поредната емотикона , дали пък човекът към когото адресирате това не би се зарадвал повече,ако му го кажете лично .

Евровизия 2010 ....

2010-02-08T12:53:00.000-08:00

Говорейки с моите познати напоследък останах неприятно изненадан,или както обичам да казвам - потресен. Или повечето хора живеят като коне с капаци , или на никого не му пука кой ще представя страната ни пред света тази година. Сигурно ако беше някаква олимпиада всички щяха да са на ясно, но нали е песенен конкурс - на кого му пука. До някъде разбира се е разбираемо предвид провалите от предните години, особено миналата ... и все пак може да нямаме добри политици, но определено имаме добри изпълнители, композитори и текстописци, които биха били достойни да ни представят пред света, така че събудете се и се поинтересувайте малко кого и как ще изпратим в Осло тази година .

Нека помогна, тази година БНТ изненадващо промени регламента . Беше избран един изпълнител - Миро . Ако на някой му е интересно как може да си го прочете в сайта на Евровизия, все пак не бъдете мързеливи ,поровете се и вие малко, няма да ви слагам всичко на тепсия. От нас се изисква единствено да изберем една от 5-те песни, с която той ще ни представи. Гласуването ще се проведе на 28.02 и ще бъде излъчвано по БНТ.

Много се чудех дали да коментирам 5-те песни, но тъй като вчера имах едно мнение, а днес го промених слушайки ги отново,смятам да оставя коментарите за по-късен етап.

И така ... песен номер 1 :
Eagle
Текст , музика и аранжимент Крум Георгиев и Ясен Козев - авторите на "Губя контрол".
Песен номер 2 :
Моят поглед в теб
Музика и аранжимент Д2, текст Д2 и Гаро .
Песен номер 3 :
Twist and Tango
Музика Томас Торнхолм, Текст Петър Панов и Дане Атлеруд, аранжимент Микаел Клаус
Песен номер 4 :
Остани
Музика Найден Андреев, Текст Иван Тенев и Александър Петров, Аранжимент Найден Андреев и Веселин Караатанасов
И накрая ,но не на последно място , песен номер 5 :
Ангел си ти
Музика Миро , Текст Михаил Михайлов , Аранжимент Гордън Дейвис и Георги Андреев.
Е ... enjoy :).
PS. Ще се радвам на коментари.

02.02 ...

2010-02-02T03:20:00.000-08:00

Нали днес е денят на педалите, както би се изразил всеки "нормален" (ще рече хетеросексуален) човек. Далеч съм от мисълта да се правя на жертва и да разправям колко е трудно да си гей и дрън дрън глупости. Сигурен съм ,че това може да го прочетете на много други места. Трудността не идва от факта,че си гей или лесбийка ,а от това,че те е страх да бъдеш себе си, защото някой няма да те хареса , но е много лесно да се жалваш и да повтаряш колко си неразбран . Някой някога беше казал (ще ме прощавате,но не помня имена) следното : " Да бъдеш никой , но себе си , в свят, който прави всичко възможно да те превърне в някой друг, означава да се бориш в най - трудната битка, в която някое човешко същество може да се бие, и да не спираш никога."

Идеята на този ми пост е да ви напиша някои факти за хомосексуалността,които може би не знаете, ей така, за развиване на общата култура.

Роднините на гей мъжете от женски пол са по-плодовити от останалите жени .

Всички ембриони в началото се развиват като женски, независимо какво предполагат техните XX или XY хромозоми. Започваш да ставаш мъж едва когато ,в определен момент от бременността, мозъкът на ембриона е маскулинизиран от поток полови хормони.

Всеки по-голям брат, който имате увеличава възможността да сте гей. Това се нарича "Ефектът на големия брат". Женското тяло счита мъжкия ембрион за чужд и изпраща андрогени, които правят сексуалността по-женствена, при всяко следващо зачеване на син тялото отговаря по-бързо и по-ефективно, за това и възможността детето да се роди гей се увеличава.

Според изследване ,проведено при момченца, които са били родени с много малки или без пениси и са били кастрирани и отглеждани като момичета, щом пораснели те неизменно харесвали момичета.

Изводът е ,че каквито и да се родят децата ви, те все пак са ваши деца, и ако наистина ги обичате, сексуалната им ориентация не би трябвало да ви притеснява.

И все пак честит празник на всички, които имат повод да празнуват, пък било то Петльов ден. Световния ден на влажните зони или просто факта,че са различни.

Честит рожден ден на .... моя блог

2010-01-29T09:48:00.000-08:00

Блогът ми взе ,че стана вече на 1 годинка. Не мислех да го споменавам,но сега има повод. Доживях да го видя и в"Прочети това", което значи, че имало все пак някакъв смисъл от моите глупости. Не че очаквах точно с приказка да се появя там,но все пак и това в нещо. Идеята на този пост беше да благодаря за отделеното ми внимание на всички,които ми четат глупостите. Щастлив съм ,когато ми оставяте обратна връзка за нещата,които съм искал да кажа . Надявам се ,че така ще накарам повече хора да се замислят за някои неща,или пък да се усмихнат, или просто да се отбият да послушат малко музика . Във всеки случай сте добре дошли на моята планета . :)

Къде ми са детските книжки .... Сапунени мехури

2010-01-26T08:14:00.001-08:00

Имаше едно малко момиченце с червена панделка на косата. Веднъж то седеше в градината на тяхната къща и държеше в ръката си чашка със сапунена вода. От време на време момиченцето потапяше в чашката тънка сламчица, надуваше я със сочните си устнички и през сламчицата излизаше някой голям мехур, който светваше на слънцето с всички багри на небесната дъга и литваше във въздуха като вълшебно балонче.

Много такива сапунени мехури излизаха през сламчицата и всеки от тях мислеше, че е най - хубавият на света.

- Добре, че се откъснах от тая проста сламка - рече първият, като почервеня от радост и се понесе над лехата с маргаритките.

- Сега ще отида в царския палат и

е кацна върху короната на царя - каза вторият. - Аз напълно заслужавам това почетно място, защото по-прекрасна украса от мен няма.

- Ех, че съм летял! - въздъхна третият и стана изведнъж огненожълт като голям портокал. - Я чакай да отлетя на небето. та да заблестя и аз като слънцето над широката земя...

Тъй си мислеха всички сапунени мехури и в същия миг се пукаха, без да изпълнят желанията си и без да оставят никаква следа след себе си в ясния слънчев въздух.

А през тънката сламчица продължаваха да се раждат и умират десетки нови мехури, също тъй горделиви и краткотрайни като изчезналите си събратя, докато най-сетне сламчицата се счупи, а малкото момиченче плисна сапунената вода на земята и започна да подскача на един крак.

Светослав Минков

Къде ми са детските книжки ... С платноходка през океана

2010-01-25T03:31:00.000-08:00

* картинка според вашите фантазии :)

- Намислих! - извика Антон. - Ще играем на следното: "С платноходка през океана".
Разтребиха масата и я обърнаха с краката нагоре. Това беше лодката. И докато Антон правеше от покривката платно, Точица отиде в трапезарията и донесе припаси за парахода: един буркан с мармалад, кутия с масло, няколко ножа и вилици, кило картофи, една паница с компот от круши и половин шпеков салам.
- Шпековият салам е подходящ - каза тя. - Може да изтрае няколко месеца.
Натовариха припасите в лодката и в нея остана точно толкова място, колкото да се поберат децата и кучето. До масата имаше леген с вода. Докато пъруваха през океана Точица плискаше в него и накрая каза:
- Морето е страшно студено.
Антон слезе посред океана, донесе сол и я сипа в легена.
- Морската вода трябва да бъде солена - заяви той.
Последва безветрие. То продължи цели три седмици. Наистина Антон гребеше с два бастуна, но почти не мърдаха. Точица , той и кученцето Пифке изядоха шпековия салам и Точица изхленчи:
- Капитане, припасите ни са на привършване.
- Трябва да издържим! - извика Антон. - Хей там отвъд е Рио де Жанейро!
И той посочи леглото.
И понеже ги връхлетяха вълни, високи колкото къщи, Пифке падна в паницата с компота от круши и го изплиска на всички страни. Антон беше вятърът и виеше.
Най - сетне бурята премина. момчето изтика масата до леглото и слязоха на сушата в Рио де Жанейро. Местното население приветсвува сърдечно презокеанските пътешественици. Направиха обща снимка на тримата. Свит на кълбо, Пифке въодушевено ближеше лепкавата си козина. Тя имаше вкус на компот от круши.
- Аз съм Антонио Гастилионе, главният кмет на Рио де Жанейро - каза с дебел глас момчето. - Приветсвувам ви с "добре дошли" и обявявам вас и кучето за световни майстори на презокеанското пътуване.
В този момент вратата се отвори и влезе майката на Антон.
- На какво прилича тук ? - възкликна тя.
- Току що преплавахме океана - съобщи Точица.

Ерих Кестнер

Къде ми са детските книжки ... Захарното петле

2010-01-24T03:43:00.000-08:00

* Приказката няма картинка, нека вашето въображение си измисли тогава :)

- Кри-кри, кри-кри ... - подсвирна тихичко откъм огнището гласът на щурчето. - Кри-кри, кри-кри, спиш ли ?
Ванката наостри уши, вдигна глава от възглавницата и нетърпеливо се обади:
- Хайде де!... От кога те чакам ! Как ще спя, нали тая вечер ще ми разправяш ? ...
- Кри-кри, още малко! ... - отвърна щурчето. - Ей сега, нека приспя другите. Още малко. Ти почакай !
Отвън надничаше есенна нощ. Дъждът тихо тракаше по покриви и стъкла. Кущата се смълча. Угаснаха лампите. Ванката притвори очи и се заслуша. И щурчето почна бавно и тихичко своята вечерна приказка:
- Имаше веднъж малко панаирско петле. Смешно петле от червена захар. от ония лъскави, набучени на пручици и наредени по сергиите петлета. Ей на, същот такова, само че съвсем очукано и смешно: нито гребенът му гребен, нито опашката - опашка, а клюнът му досущ като на гарга. То знаеше това и умираше от срам, сбутано между лъскавите алени хубавци, които сякаш току ще почнат да кукуригат.
- Ама че петле, а! Същинска чавка! - смееха се децата и се трупаха около другите наперени петлета.
И скоро върху широкия тезгях остана да стърчи само малкото смачкано петле. Никой не пожела да го купи. То стоеше на единствения си дървен крак и сърцето му се свиваше от мъка. Защото малкото смешно петле имаше сърце. То виждаше засмените лица на децата, които отнасяха неговите хубави братя, и тежко въздъхна:
- Няма ли и аз да зарадвам някого? Защо тогава съм се явило на света?
Падна нощта. Панаирът опустя. Заръмя дъжд... Изведнъж петлето усети, че нещо меко и пухкаво се долепи до гърба му. Бяха му израстнали истински криле. То веднага се издигна и понесе във въздуха - вън от дюкяна, над покрива, над града.
И заедно с мокрия вятър малкото петле се вмъкна в счупения прозорец на схлупена обушарница. Ръждиво газениче мъждукаше в средата. В къта лежеше малко чираче и гореше в треска.

* Установих ,че липсва и страница тук ... така че края е неизвестен .

Къде ми са детските книжки ... За да имаш приятели

2010-01-22T10:06:00.000-08:00

Не е чак толкова трудно да имаш приятели!

Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по пелето скитаха ветрове, но никой не се спираше пред него, прелитаха птици, но нито една не се скриваше в клоните му, защото бе още голо. Наблизо минаваше река, ала тя не се спря нито веднъж при дървото да си побубрят. Реката бързаше да се събере с друга река, за си приказват заедно из пътя, докато стигнат до морето.

Минаваха хора, разбира се, но те си отиваха по рабтата и никои не се спираше при дървото. Понякога то си мислеше, че е най-хубаво да може да тръгне нанякъде. Но дърветата не могат да вървят, не могат избягат дори и когато видят, че селяните идват с брадвите да ги секат.

Тъй беше до пролетта. Щом доиде пролетта, дървото се разлисти, тури си много хубава зелена шапка, но пак си стоеше самичко.

Веднъж видя, че един ястреб предследва врабче в небето. Вражчето пищеше и тъй като наоколо всичко бе голо, скри се в зеления клонак на дървото. Дървото не се разсърди. Те с врабчето си бъбриха през цялата нощ, а после птичката си направи гнездо и легна в него да мъти.

Един ден под дървото спря каруца. Селянинът разпрегна конете, тури им сено , а сам той легна да поспи. Минаха други селяни, видяха хубавата сянка под дървото и решиха и те да си починат по пътя. Насядаха и почнаха да си разказват истории, а дървото слушаше и му беше приятно, че не е само. То стоеше и гледаше да разстила добре сянката си, да не би хората да кажат, че сянката не е хубава, и да си отидат.

Оттогава, който минеше по пътя, все спираше под хубавата сянка да си почине. Вярно е , че дървото не можеше да върви с хората по пътя, но нали им услужваше със сянката си!

Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да си има приятели, то трябва да им дава своята сянка.

Йордан Радичков

Къде ми са детските книжки - Корабчето

2010-01-18T10:15:00.000-08:00

Тръгнали Жабчето, Пиленцето, Мишлето, Мравката и Бръмбарчето да се разхождат. Стигнали до реката.
- Хайде да се окъпем! - заквакало Жабчето и скочило във водата.
- Ние не можем да плуваме - отговорили Пиленцето, Мишлето, Мравката и Бръмбарчето.
- Ква-ха-ха! Ква-ха-ха! - заквакало Жабчето - Вас май за нищо не ви бива! - и така започнало да се смее, че едва не се задавило.
Обидили се Мишлето, Пиленцето, мравката и Бръмбарчето. Замислили се. Мислили, мислили и измислили. Отишло Пиленцето и донесло едно листенце. Мишлето - орехова черупка, Мравката домъкнала сламка, а Бръмбарчето - връвчица. И работата започнала : мушнали едния край на сламката в черупката, завързали листенцето с връвчицата - построили корабче! Пуснали корабчето във водата, седнали в него и заплували.
Жабчето подало глава от водата - искало още да се посмее, но корабчето било делече ... иди го гони !

Николай Драганов

Къде ми са детските книжки ...

2010-01-17T12:07:00.000-08:00

Нали сега съм си в старото "вкъщи" и бях сам през уйкенда , та реших да се разровя из "прашния съндък" с детските ми книжки и да споделя с вас някои от любимите ми, но неизвестни приказки. А и ако не друго ,така ще мога да си ги чета където и да съм .

КОГАТО СВЪРШИ ЛЯТОТО

(За рисунката явно съм помогнал и аз)

Моторът на колата забръмча.

-Тръгваме - каза бащата. - Нали се сбогува с баба си ?

- Да - каза Мони.

Баба му стоеше пред портата и очите и блестяха. Тя му махна с ръка .

Когато едно момче прекара цяло лято на село при своята баба и когато дойде време това момче да си върви, защото от утре отива на училище, на портата винаги стои една баба с блеснали очи и му маха с ръка.

- Чакай, татко ! - каза Мони. - Забравих да се сбогувам с Красимира .

Мони затича към двора. Едно кафяво теленце, сякаш правено от шоколад, идеше към него. Това беше Красимира.

- Довиждане, Карасимира! - каза Мони. - треябва да вървя, защото утре съм на училище.

"Пляс-пляс, кукуригу-у!"

Беше един бял петел с червен гребен, килнат на една страна.

-О, Коко, извинявай, за малко щях да те забравя. Хайде, довиждане. Аз ще идвам през ваканциите, Коко ....

Откъм улицата се чу викът на клаксона.

- Ида! - отвърна Мони, но още не му се тръгваше.

Искаше му де да погледне още веднъж целия двор, където бе играл до късни вечери. Ябълката, на която се полюляваше празната люлка, завързана от дядо му. Електрическата помпа с бистра вода. Цветните лехи. Лозата с ранното грозде ... всяко камъче и стръкче.

- Довиждане! - каза Мони и тръгна.

Пръв петелът изпляска с криле. Теленцето протегна муцунка. Лозата зашумя с листата си и спусна ниско най-узрелия си грозд.

Когато едно момче прекара лятото на село при баба и при дядо и когато това момче стане приятел на всички, щом дойде време да върви на училище, такова изпращане заслужава.

Георги Мишев

За мен от мен

2009-11-29T06:32:00.000-08:00

Една част от мен смята, че е нужно да говори за мен, другата не е много съгласна , но в крайна сметка бях решил, че тоя блог ще е за мен, тъй че що пък да не говоря за себе си ?! Разбира се мислите ми са хаотични и неподредени , все пак водя спор със себе си . И така, започвам и да видим до къде ще стигна ... Ако ви се струва твърде объркано не го четете .

Не обичам да се возя на такси, предпочитам автобусите и метрото , но обичам да ме возят в кола . Не искам да карам кола, но обичам да карам колело .

Като бях малък исках да имам кон, като се качих на кон реших,че много друса :) .

Не обичам да си правя планове , случайността е значително по-вълнуваща .

Не обичам да си казвам цялото име. Имам усещането, че не е мое и това не съм аз .

Обичам да се разхождам късно вечер сам и да се вглеждам в светещите прозорци и да си представям хората,които живеят там .

Страхувам се ,когато срещна мъж или дори момче в тъмното.

Преди обичах да гледам ужаси, сега предпочитам детските филми и семейните комедии .

Насилието не ме привлича, но обичам кръвта . Да ... тя ме успокоява .

Имам висок праг на чувствителност към болка и не мога да разбера как може някой да мрънка при положение, че малко се е порязал . Аз в повечето случаи разбирам, че имам някъде раничка доста по-късно от момента ,в който се е получила .

Не обичам да се разделям с вещите си, липсват ми ,сякаш са хора .

Обичам да ми подаряват плюшени играчки . Винаги разбирам, когато един подарък ми е подарен с любов и ,когато просто е нещо купено от първия магазин по пътя.

Не обичам да си суша косата със сешуар (тази дума е много смотана, хем трудно се произнася, хем трудно се пише, също като пенюар, чекмедже, чорапогащник, комбинизон и ... сега за друго не се сещам ) .

Сутрин мога да ям единсвено сладки неща, иначе ми се повръща .

Когато бях малък се страхувах да оставам сам в тоалетната , защото там живее тоалетното чудовище, което яде малки деца , за това винаги оставях вратата на тоалетната отворена и сега го правя за всеки случай .

Никога не гледам новини, ужасно са скучни. Като малък, докато ядях винаги гледах "Алиса и дивитте лебеди " , но касетата се счупи .

Много исках някой да ми построи къщичка на дърво, но така и не се случи .

Винаги съм знаел, че съм различен , но не смятам, че трябва да парадирам с това .

Случайност или ...

2009-11-21T08:54:00.000-08:00

Преди малко си правих нещо като тест, ако някой реши да си го прави идеята е следната:

1. Пускате wnamp-a си в режим shuffle .

2. Четете въпросите и с натискането на буквата B (латинско) сменяте песните.

И тъй ето какво ми се падна на мен:

1.Мъж ли си или жена ?

Manchild - КариZма

2. Опиши се :

Самотен човек - Остава

3. Как се чувстваш ?

Я сочла с ума - Тату

4. Къде живееш ?

In my mind - Antiloop

5. Ако можеше да отидеш някъде, къде щеше да отидеш ?

From Paris to Berlin - Infernal

6. Любимия ти начин за придвижване ?

Тунела - Миленита

7. Какъв е най-добрия ти приятел ?

Imaginary - Evanescence

8. Ти и твоят най-добър приятел сте ...

Victorious - Nosferatu and Endymion

9. Какво е времето навън ?

Ще вали - КариZма

10. Любимото ти време от деня ?

Darkness - Darren Hayes

11. Ако живота ти беше ТВ шоу как щеше да се казва ?

Let's fuck - Dj Rooster & Sammy Peralta

12. Какво е живота за теб ?

Storm - Lifehouse

13.Връзката ти с любимия човек е ...

Broken promise -Placebo

14. Твоят страх ?

Високо - FSB

15.Какъв съвет би дал на хорарата ?

Never stop to rock - Руши Виденлиев

16. Мисълта ти за деня е ...

Music matters - Faithless feat. Crass Fox

17. Как би искал да умреш ?

Fuck on cocaine - Lisa Lashes

18. Твоето мото ?

Кавали - Румънеца и Енчев

Ииии ... вали дъжд ...или животът на един чадърник

2009-11-15T09:45:00.000-08:00

Ииии ... вали дъжд, мда . Забелязал съм , че повечето хора обичат дъжда, даже сега се сещам за един конкретен ,дето обичаше дъжда, а пък аз обичах него ... Добре де , "обичах" е силно казано, ама беше сладко хлапето и мислехме на едни вълни за повечето неща ,и хубаво се целуваше и добре изглеждаше по бански ... ииии ... мда , спирам се .

От вчера официално съм сам. Косьо се изнесе, още не знам дали е за добро или за лошо , но някак си ми е познато . Може пък да вземе да се ожени най - после за онова, дето прилича на травестит и се назовава негова приятелка. Не че ревнувам, ама е грозна мадамата .

Аз пък не обичам дъжда. Натъжава ме , дъждовното време не е време за самотници . Друго си е да има с кой да се сгушиш и да гледаш някой филм, имам в предвид човек, кучетата и котките не вършат същата работа. Моето в момента е също толкова отегчено,колкото съм и аз. Бяхме се приготвили за разходка, а сега ще си стоим в къщи . Като по закон по телевизията няма нищо интересно, само за изборите говорят. Аз дето по принцип не гледам тв веднъж да реша да погледам и да няма какво да гледам. Ама че късмет. Изобщо тоя месец май не ми върви. Уж съм в отпуска,ама по-скучна отпуска никога не съм имал. Всички са заети . Ама дъжда е виновен за всичко, не може ли да вали,докато спя ? Хем ще спя по-хубаво, хем като стана няма да вали и ще мога да ходя напред-назад. Щото хич не обичам чадърници, много са смотани . Отидеш до спирката на автобуса с чадърника ,той се намокри и като се качиш трябва да го свиеш и да се чудиш как да го държиш, че да не намокриш нито себе си, нито околните . Пък и все ги губя тез моите чадърници. Може пък и те мен да не обичат и да бягат. Според мен се крият, за да ги забравя я в кафето, я при някоя приятелка, я в нечия кола . Сигурно искат да си водят собствен живот. Ми така де ,живота на един чадърник не е много вълнуващ . Сещаме се за тях, само като ни потрябват и хич не ги питаме дали искат да се мокрят, а пък ако се счупят ги хвърляме в най- близката кофа, храсти или където там намерим и даже не им благодарим за вярната служба. Мечтата на всеки чадърник навярно е да бъде от тези,които използваме за плажа, но не от забитите дето са по 2 лв на час в най-добрия случай, а от онези домашните, дето ги носим заедно с багажа като ходим на море. Кеф голям, хем пътуваш напред-назад, хем цял ден зяпаш мадами или красиви спасители по плажа, а пък като се прибереш можеш да се фукаш на другите чадърници и да ти завиждат. Май обаче и това си има недостатъци - винаги може да те наака някоя чайка . Струва ми се,че би било интересно и да си чадърник на дете. Поне аз като малък си правех палатка от чадърника ми и възглавниците от дивана. И за парашут съм го ползвал, не че става, но беше важно да опитам. Добре ,че не реших да опитвам през терасата де, че бяхме на 14-тия етаж .

Сигурно има и чадърници клюкари , например тия по заведенията. Те по цял ден слушат хорските разговори, после ги разказват на птичките и клюките се разпространяват до всички чадърници . Също така има женски чадърници и мъжки чадърници. Женските са тези,дето се свиват достатъчно, за да се поберът в дамска чанта и обикновено са с разни цветя по тях. А мъжките са онези,големите дето имат връх отгоре и може да ги ползваш и за бастун, те обикновено са черни или едноцветни. Има и чадърници от неустановен пол - онези прозрачните найлоновите,дето са в ярки цветове . Като се обичат два чадърника си правят малко детско чадърниче и си висят тримата весело на закачалката .

Та това са те - чадърницте .

Не го разбирам този живот

2009-10-26T12:26:00.000-07:00

Не го разбирам този живот .... Изглежда за всички върховото постижение е да си намерят ебач или иначе казано приятел (ка) , който (която) да играе център на тяхната вселена. А когато се случи е много важно и явно нормално да заебеш хората,кото до вчера си наричал приятели, заради един единствен човек, който в повечето случаи познаваш от много по кратко време от тях . Та се питам аз ли съм сбъркан или хората около мен са сбъркани ?!

То всичко започна със сестра ми и нейния ебач,ама си мислех ,че само тя е сбъркана, защото ония все пак има чинии със свастики у тях и целта му в живота еволюира от мутра в охрана, което според мен е едно и също,но ... та откакто тя ходи с него сме се виждали 3 пъти за последните три години и то все случайно и също тъй случайно пропусна да ми се обади за рождения ми ден и да ме извести, че си е сменила номера . А едно време не можеше да си дочака ваканциите и събота и неделя, за да дойде да се видим .

Следващата поразена от любовната вълна беше една бивша съученичка . Още в осми клас се запозна с един в чата и той се превърна в център на вселената й. Деноношно висеше пред компютура стига той да е на работа, за да могат да си пишат, за щастие тогава нямаше скайп все още, иначе сигурно денонощно щеше да е със слушалите и микрофона на главата в очакване да осъществят контакт . Та през времето докато ние бяхме "примерни " ученици ония ходи до Америка, еба се с китайки, а тя си го чакаше неотлъчно пред компа. Преди две години имаше развитие - компа ежолюира в лаптоп . И тя с триста зора успя да замине за града в който живее мъжа на мечтите й . Той в момента си има приятелка сериозна, но отвреме на време се обажда на тая мойта и се чука с нея . През останалото време тя продължава да виси пред компа ,но сега си стои в къщи понеже в тоя град няма много познати, но и през ум не й минава колко е жалка .

Поредната в списъка преди известно време замина на гости при леля си в Австрия за през лятото и там го срешна него - 18 годишен левент от бълграски произход с дъщеричка на 1 година от девойка австрийка , с която не подържа връзка,но мама и тате плащата издръжка на малката . И хайде , ходи на уроци по немски ,кандидатсва и я приеха да учи в Австрията. Прибира се отвреме на време , обикновено с ония и все са по семейни вечери и меруприятия, но понякога й се намира време за едно кафе.

Но най - смотан от всичките ми се вижда последния случай, в който едно видимо умно момиче напусна големия град, в който живееше и все се оплакваше как й е скучно и не може да си намери подходяща работа,за да се премести в малко градче на гъза на географията при приятеля си ,понеже виждаш ли той бил си намерил хубава работа като снабдител и не искал да си търси нова, та за това тя ще живее в дядовата ръкавичка с майка му, баща му и сестра му, а само до преди месец обясняваше как с Иван нямало да предприемат нищо такова,докато не изкарват достатъчно, за да имат собствен покрив над главите .

През цялото това време докато тия всичките срещат "единсвения", аз имам връзка, но винаги съм бил свободен да се виждам с тях, да си говорим по телефона и се питам аз ли съм сбъркан, или на другите дъската им хлопа ?! Как се случва така,че един човек измества всички, които познаваш от години и то до такава степен,че да не се сетиш за тях ?! Не ми казвайте, че това е любов. Познавам я тая - любовта, на мен не действа така и на обекта на любовта ми не пречи да си имаме лично време , тогава ? Аз ли съм единственият способен на зряла връзка и отново ли съм изпреварил времето си ? Ей такива неща ме вълнуват последната седмица.

А днес имах одисея с банкоматите. Специално хвнах автобуса от нас до центъра,за да си изтегля пари от единсвения банкомат на ОББ в центъра, друг съм виждал самов мола и пред самата банка,която обаче е на такова място, че не ми върши работа. Питате що не ползвам друг бакомат ли , ами просто е от другите банкомати ми взима левче за всяко теглене . И тъй отиваме двамата с приятеля ми ,заставам пред банкомата почти пъхам картата и чета на екрана "Устроиството не работи". Викам ебал съм го едния лев отсреща има банкомат на Пощенска банка от него ще си изтегля и после ще ходим да си купя дънки от "моя" магазин с любезната продавачка, която винаги ми предлага такива,които ми харесват ...Стигайки до банкомата,явно по-примитивен от предния ,виждам лист А4 с надпис "Банкоматът не работи временно". Вече съм ядосан , ще се наложи да подмина магазина, за да стигна до следващия банкомат и после ще се връщам . Косьо ме увещава да минем първо през магазина,щото можело да не ми хареса нищо, а и бил гладен вече,но аз се инатя,че искам да тегля пари и стигаме до следвщия неработещ банкомат . Вече съм ядосан и решавам да пробвам за последно на следващия . Работи ! Работи! Само дето не го разцелувах като изплю парите. Вече съм доволен и отиваме в магазина , а там продавачката ме информира,че новите модели щели да пристигнат в началото на ноември . Но все пак ходихме на китайски ресторант и преядах с паниран сладолед , ПЪК .

Не трябва да ме харесвате, защото ...

2009-10-07T11:50:00.000-07:00

Никак не обичам да ставам рано, даже ако съм се уговорил с някой за нещо преди 12 на обяд обикновено просто не го правя. Обичам да спя до късно и това си е. Не разбирам как може някой да става рано дори когато не е на работа .
Напоследък нямам достатъчно време да се виждам с приятелите ми, но те от своя страна не ми влизат в положението, мислейки си, че да седиш цял ден в магазина и да си клатиш краката и моята работа са еднакво измореителни неща и след няколко поредни нощни смени мога без проблемно да обикалям дискотеките или да се разхождам до Несебър, вместо да се наспя и да си почина.
Не обичам да пия алкохол и винаги се цепя от колектива по тази причина.
Не слушам чалга и следователно и трудно да ме накарате да отида на дискотека, а кръчмите са абсолютно изключени.
Не се вълнувам от коли, спортове и жени с големи гърди, но лишени от всякакъв мозък.
Не признавам авторитети и не обичам да ми правя неща, когато ми заповядват .
Като цяло не обичам децата, твърде много пищят и се лигавят, естествено изкючвам моето.
Ненавиждам пикли, които използват кучетата си като модни аксесоари и ги разнасят под мишница вместо да оставят животното да си върви и да си върши нуждите.
Смятам, че на обществени места не бива да се пуши .
Според мен трябва да забранят на хората да отглеждат кучетата си вързани на двора или затворени в част от апартамента по цял ден. Такива хора трябва да прекарат няколко дни така както отглеждат "любимците си" .
Пенсионерите нямат място в градските автобуси, да им направят пенсионерски. Никога не им правя място, като не могат да се возят прави и виждат пълен автобус да не се качват.
Много мразя да обяснявам очевидни за мен неща .
Не обичам да подреждам, имам чувството, че ако всичко си е на мястото сякаш никой не живее в апартамента.
Не мога да готвя,но за сметка на това съм много капризен по отношение на храната. Ако нещо не ми изглежда вкусно на външен вид не бих го изял.
Не бих излязал с някой ,ако доведе и гаджето си, не искам да се чувствам като нощна лампа .
Дразня се на двойки ,които не спират да се мляскат на обществено място. Разбирам да се целунат веднъж, ама да излезеш на кафе и само да се мляскаш с някой ми се вижда като парадиране.
Не робувам на модните тендеции и не обичам да ме имитират.
Често подминавам познати хора без да им се обадя, просто защото си мисля разни други неща и не се заглеждам в хората .
Не обичам да стоя дълго на едно място и бързо се отегчавам.
Не харесвам кучета по-малки от кокери с изключение на френския булдог.
Не обичам да говоря по скайп, предпочитам да пиша и да си слушам музика .
Никога не съм гласувал ,защото политиката ме отегчава .
Не обичам като изляза с някого да слушам къде го боли,какво му предписал доктора, на колко доктора ходил, как всичко е много скъпо, как парите не стигат, и изобщо негативните хора не ги обичам.
Не разбирам отчаяното желание на всички да се махат от България, за да ходят да слугуват в чужбина .
Не чета книги, макар че преди много обичах, сега някак си не ми е толкова интересно, а и не мога .
Не мога да прекарвам толкова време колкото ми се иска с дъщеря ми .
Не обичам да се извинявам, дори когато знам , че съм сгрешил.
Не ходя на църква и всички тези църковни вярвания ми се виждат голяма глупост.
Не подуржам връзка с майка ми и сестра ми, защото не виждам смисъл в това.
Не си падам по семейни сбирки и мразя Коледа и целия декември месец .
Дразни ме фалшивостта на хората.
Искам винаги да става на моето и не обичам да ми висят на главата .
Никога не си правя планове и хоратя смятат , че съм неорганизиран, безотговорен и хаотичен.
Твърде съм разсеян.
Обичам да си отмъщавам и да злорадствам.
Егоист съм.
Обичам себе си и не се интересувам от хорското мнение .
Не мога да лъжа някого колко му отива тази блузка при положение, че мисля, че е грозна .

Спирам до тук, че мога да си пиша така до утре . Както се пее в една песен " beautiful wasted time for me ..."

Лексикон ,ама малко откраднат ;)

2009-10-06T13:24:00.000-07:00

1. Били ли сте арестувани? Не
2. Целували ли сте някой, който не сте харесвали? Да
3. Спали ли сте до 5 следобед? Да
4. Изключвали ли са ви от училище? Не точно ...
5. Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? Чак любов май не
6. Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? Не
7. Уволнявали ли са ви от работа? Не
8. Уволнявали ли сте някого? Не
9. Пели ли сте на караоке? Да
10. Насочвали ли сте оръжие към някого? Не
11. Целували ли сте се под дъжда? Да
12. Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? Да
13. Виждали ли сте някой да умира? Да
14. Играли ли сте на бутилка? Да
15. Пушили ли сте пура? Да
16. Седяли ли сте на покрив? Да
17. Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? Не
18. Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? Не
19. Чупили ли сте си кост? Да
20. Бягали ли сте от училище? Да
21. Яли ли сте насекоми? Не
22. Ходили ли сте насън? Да
23. Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? Да
24. Карали ли сте мотоциклет? Не
25. Късали ли сте с някого? О, да
26. Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? Не
27. Летели ли сте с хеликоптер? Не
28. Бръснали ли сте си главата до голо? Не, само първи номер
29. Скачали ли сте от покрив? Да
30. Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? Май да
31. Яли ли сте змия? Не
32. Участвали ли сте в протест/демонстрация? Да
33. Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? Не
34. Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? Не
35. Участвали ли сте в банда? Не
36. Показвали ли са ви по телевизията? Да
37. Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? Не
38. Плували ли сте голи? Да
39. Правили ли сте шевове на нечия рана? Не
40. Карали ли сте сърф? Не
41. Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? Не
42. Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? Мда
43. Били ли сте оперирани? Да
44. Тичали ли сте голи на обществено място? Да
45. Карали ли са ви с линейка в болница? Да
46. Губили ли сте съзнание, без да пиете? Да
47. Пикали ли сте в храстите? Че кой не е ?
48. Бягали ли сте от полиция? Не
49. Дарявали ли сте кръв? Не
50. Хващали ли сте телена ограда под напрежение? Не
51. Яли ли сте крокодилско месо? Не
52. Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? Ъм ... една риба ....
53. Попикавали ли сте се на обществено място? Не
54. Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? Не
55. Рисували ли сте графити? Да
56. Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? Да,ама що пък да не е редно ?
57. Слагали ли са ви белезници? Да
58. Вярвате ли в любовта? Да
59. Били ли сте се? Да
60. Крали ли сте нещо? Не
61. Яли ли сте охлюви? Не
62. Давали ли сте пари на бездомни/просяци? Да
63. Помагали ли сте на някой да изкара изпит? Да
64. Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? Да
65. Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? Не
66. Нападало ли ви е куче? Да
67. Били ли сте съдени? Не

И туй то, за въпроси и контакти търсете разклонители :D . Да знам, звучи вече банално ,понеже по всички скайпове и където другаде може да се сложат "смислени" мисли все това пише,но ми се щеше и на мен да го пльосна някъде :)

Просто да се оплача

2009-09-14T14:21:00.000-07:00

От около седмица една моя приятелка ме тормозеше да се видим на "делова" среща. Като се има в предвид , че до скоро изобщо нямаше намерение да започва работа, това ми се стори доста странно. По-странно беше обаче, че не искаше да ми каже какво работи, отговаряше ми само "Ще видиш като дойдеш". И тъй днес отидох . Уговорката беше след деловата среща да излезем на кафе - не си мислете, че я свалям, просто се познаваме отдавна ,а не се бяхме виждали скоро. Оказах се в офис на нещо като застрахователна агенция. Появи се една закръглена женица с отровно червило и бижу, което не се връзваше с дрехите й у естествено с очила, които да й придават интелигентен вид . Започна да ми приказва разни глупости ... замислял ли съм се за бъдещето, дали нямам нужда от застраховка,тя щяла да ми даде сигурност . През цялото време седях и си повтарях "Къде сбърках ?!". Как да й обясня на тая женица, че първо - ужасно се отегчавам от разговори за пари, второ - не обичам цифри и трето - скоро едва ли ще направя някаква голяма покупка, защото общо взето имам всичко онова , което хората се стремят да притежават през целия си живот. Да не говорим, че никак не съм съгласен да ми взимат по 60 лв на месец от заплатата, за да ми ги върнат някой ден, когато ще съм на 50 и косур години и най - вълнуващото, което ще мога да направя с тия получени пари , ще бъде да купя подарък на внуците ми. Не, че това е нещо лошо, но ако ще ми дават пари, то предпочитам да е сега, когато все още ми се живее на пълни обороти. Та след 1 час приказки, от които аз чувах само "бля - бля - бля" най - после си тръгнах. Само дето си тръгнах сам , понеже тази моя приятелка трябвало да остане там защото ... така и не довърши причината, но на мен ми беше все едно, тъй като просто исках да изляза оттам възможно най - бързо .
Оптимистичното в случая е, че после ме наака една птичка. Лошото беше, че беше по косата и нямах с какво да се избърша.
Извод: Независимо дали сте мъже или жени ,винаги носете със себе си мокри кърпички и не се съгласявайте да ходите на срещи без да знаете за какво става въпрос!В противен случай има опсаност да бъдете нацвъкани от птичка и да ви отегчът до смърт .

За думите ,изгубили своя смисъл ....

2009-09-12T10:48:00.000-07:00

Замисляли ли сте се дали влагате смисъл в думите,които изричате ,или го правите просто по инерция ? Има ли думи,които използваме като нарицателни само на онзи някой,който е специалният, или думата е универсална, само хората се променят ?
Винаги съм си мислел, че думи като "мило", "коте", "слънчице" и т. н. са специални и се отнасят за някой специален човек . Опитът ми обаче показва точно обратното, хората отдавна са ги лишили от този им смисъл и ги ползват просто като нарицателни . Лично аз много се дразня,когато някой непознат ме нарече така . Фалшиво е някак си ...
А какво да кажем за тези, които обичат и целуват всички непознати и познати в чата ? Вярно, там не всичко е истинско, но все пак не трябва ли тези неща да се пазят за някой определен ? Нима интернет пространството е пълно само с фалшиви хора, пишещи фалшиви фрази ?
Всъщност е по-лошо, това се случва и в реалния живот, при това всеки ден. Дали всеки път, когато някой ви отправя пожелания наистина мисли това,което казва, или просто така е научен, защото така е културно ? За това винаги ми е било трудно да пиша по разни картички за поводи . Стандартните пожелания ми се виждат глупави и неистински, но най- забавно е, когато трябва да пишеш нещо на картичка за някой колега, с който иначе едва се поздравявате, но .... Е как да пожелаваш някакви неща на човек, който не познаваш ? Има и друг момент, как пък да напишеш пожелания към някой ,който ти е по-близък от останалите, нали те (пожеланията) ще са някак си по-лични. Изобщо глупаво е това с общите картички ...
Стигнах и до друг един важен поне за мен извод - хората почти никога ,когато те питат "Как си?" ,не очакват да получат отговор, питат си просто по инерция. Напушва ме на смях пък, когато някой ,с когото съм си разменил 2-3 думи преди време , извенъж се появи и ме застреля с въпроса "Какво ново?". Ще кажеш, че се познаваме от векове и всичко знае за мен, та иска да чуе нещо ново.
Защо хората живеят по инерция ? Нима вече не сме хора ,а самовглъбени дебили,които се интересуват само от храна , секс (който между другото в много случаи също се прави по инерция) и спане ? А на някои им стига даже и цял ден да ядът и да спят само. Нали уж човекът бил социално животно ? Що за социалност е тази инерция ?

Пак ще се изложим пред чужденците ...

2009-02-22T06:10:00.000-08:00

Снощи за пореден път се убедих, че в България Евровизия никога няма да бъде на световно ниво. За който не е разбрал , снощи беше финала на Евровизия тук и сега победителя ще представи България в Москва. Ето ви класирането ,което е меко казано смешно ...
01. СТЕФАН ИЛЧЕВ - “GET UP” 2.95%
02. група “МОТО” - “РАЗСТОЯНИЯ” 0,37%
03. ПОЛИ ГЕНОВА - “ONE LIFETIME IS NOT ENOUGH” 11,74%
04. ДАНИ МИЛЕВ - “НЯМА ВРЕМЕ” 2,39%
05. IVELINA - “READY FOR LOVE” 2,53%
06. ГРАФА - “ВРАГ” 3,91%
07. САХАРА - “DON’ T KISS FOR MONEY” 3,20%
08. МАРИАНА ПОПОВА - “CRAZY” 8,45%
09. JuraTone feat. LADY B - “CHANCE TO LOVE YOU” 2,03%
10. СТЕФАН ДОБРЕВ - “EVERLASTING LOVE” 1,16%
11. КРАСИМИР АВРАМОВ - “ILLUSION” 55,52%
12. НОРА - “IT`S NOT RIGHT” 5,75%

Победителят както вече видяхте е световно неизвестен . Аз съм потресен , откакто има Евровизия в България, всяка година се излагаме , освен когато ни представяше Мариана Попова,май само тогава пратихме някой,който може да пее . От година на година по-зле става тоя конкурс. Истината е,че повечето ни добри изпълнители, които и без това са малко, отдавна се отказаха от този безсмислен конкурс ,където печели този,който си купи най-много ваучъри и убеди най-много свои приятели да гласуват за него. Българина май не го вълнува особено кой ще представя страната на някакъв си певчески конкурс, което е жалко, защото те, музикантите, не го правят за себе си,те го правят за публиката . Ама то тука пък има ли вече друга музика освен чалга ? Това е то манталитета на средностатистическия българин - ракията, салатата и чалга на макс .
Та така,пак ще се изложим с този "певец", който пее все едно някой го е стиснал за топките. Дори кучето ми вие по талантливо ...

Телевизията ...

2009-02-20T04:10:00.000-08:00

Снощи гледайки foxlife ми стана интересно нещо. Даваха "ел връзки" и имаше предупреждение: "Препоръчителен родителски контрол! Филмът не се препоръчва на лица под 16 години !" . Замислих се какво толкова има в тоя филм, че да има препоръчителен родителски контрол ? На филмите с "нормален" секс рядко ще прочетеш такъв надпис . И все пак това не е порно филм , малко целувки, малко натискане и малко по-вулгарни изрази. Не ви ли напомня много на "Секса и града", само дето там такива предупреждения нямаше ...
И друго ми хрумна, защо филмите с убийства, насилие и кървища са забранени за под 12 години, а тези със секс за под 16 ? Нима едно 12 годишно хлапе е добре да гледа насилие и убийства, вместо малко по-еротични неща ? А после всички се чудят от къде била агресията при децата и жестокостта . Как искате да научите децата на толерантност ,след като не им давате да гледат подобни филми и не им говорите изобщо по въпроса ? Ако пък случайно те ви попитат за това, започвате да им обяснявате , че е лошо,извратено и тн... Не ме разбирайте погрешно, нямам на идея да ги насърчавате да станат обратни, просто да им го обясните като нещо нормално , от което не бива да се плашат или отвращават, просто да го приемат като част от живота, а не като някаква "заразна" болест.
Разбира се има и друг проблем ... повечето филми с такава насоченост излъчвани по телевизията представят всичко в погрешна свелина и много хора живеят в голяма заблуда. Повечето филми за гейове излъчвани по телевизята имат за цел да им се подиграват , представяйки ги като някакви женствени лигльовци, които само се кълчат и чупят китки. Ами действителността не винаги е такава,не казвам,че няма такива,но не всички мъже,които са обратни се държат така. Не всички мъже, които харесват мъже искат да са жени непремнно и да се обличат като такива . При гейовете също има дълготрайни моногамни връзки, не всичко е безразборен секс.
Лесбийките пък са друга тема ... Защо филмите за лесбийки са толерират за излъчване,а филмите с гейове не ? Защото лесбийките винаги ги представят като пишни мадами, който се мляскат страстно и мъжете оплезват езици . Да ,ама не всички лесбийки са такива , има и някой дето искат да са мъже, обличат се като мъже и се представят за мъже, но за тях никой не говори, защото не са интересни ...
Заблуди колкото искаш ... от всичко излиза, че е по-добре да научим децата да са агресивни,отколкото да са толерантни и грамотни по темата за различната сексуалност . А иначе уж сме цивилизована европейска страна ...
http://www.vbox7.com/play:950a9443 - вижте какво казват хора,които живеят в чужбина. Ние пак сме назад с материала ...
Да си с различна сексуална ориентация не е болест и не се лекува по никакъв начин, няма нужда да се опитвате да ги променяте, а по-скоро се опитайте да ги приемете .

За българите и чужбина

2009-02-06T07:33:00.000-08:00

До преди малко гледах един филм - Los Novios Bulgaros или казано на български "Български любовник", ето ви резюмето ...

40-годишният испанец Даниел, гей с аристократичен произход, се запознава с младо и пълно с живот наше момче. Кирил е на 23 години и е представител на първата ни вълна емигранти. Ето как са изглеждали нашите момчета през очите на Даниел: "Да имаш любовник от България може и да звучи като екстравагантен и екзотичен каприз, или като превилегия за претенциозни содомити и дръзки хомосексуалисти, или като някаква нечувана префиненост, но в средата на 1990 в Мадрид съвсем не беше така. Трябваше само да наобиколиш "Пуерта дел сол" (площад в старата част на Мадрид), да огледаш момчетата, скупчени около фонтана, да усетиш очарователната смесица от арогантност и безпомощност, която излъчваха като единствено средство за оцеляване. Достатъчно беше да си избереш един, да му се усмихнеш, да се доближиш до него, да го поканиш с общоприетите знаци да хапне или пийне в заведение за бързо хранене и да му предложиш отново със знаци, по възможност по-дикретни, да прекарате известно време у вас. Отговорът на момчето биваше светкавичен: "5 хиляди песети". Бяха се научили още от първия миг да го казват на съвършен испански."

И така, Даниел се влюбва в Кирил. Започва да го издържа, урежда документите му, дори рискува живота си, предавайки радиоактивен материал на български мафиоти. Приема, че ще трябва да издържа и гаджето на Кирил - Калина. Идва на сватбата им в България, готов да заложи името, репутацията, парите си, само за да е щастлив българският му любовник. След всичко, което преживява в името на любовта си към Кирил, Даниел казва: "Бях рицар и имах български любовник, който пък от своя страна си имаше любовница българка. Тримата образувахме едно уникално семейство в зародиш, зачатък на странна и главозамайваща фамилна троица, в която всичко мое им принадлежеше, а от всичко тяхно аз споделях единствено българина. Ала останах без любовник и сега се чудя дали все още продължавам да бъда рицар. Мисля, че съм безнадежден случай. Жалка работа. Като начало смятам да се напия. Винаги съм бил рицар - въздържател, но в този момент с нагла решителност и разпасаност - задължителна за всеки безнадежден случай, отварям бутилка rakia. Това е алкохолът, който българите поемат с литри в миниатюрни чашки от дебело стъкло с искреното намерение да си сгреят сърцето. Преди, за да устоят с негова помощ на неумолимата враждебност на комунизма. Сега, за да продължават да оцеляват пред същата неумолима враждебност на тоя непоправим живот. Защото в края на краищата, единственото нещо, което им остана завинаги като стар, безмилостен приятел, това е тяхната rakia. Nazdrave, както се казва на български."

Чудя се аз до кога ще се излагате пред чужденците ,бе хора ? Това ли е лицето на българина - мъжка държанка ? За това ли всички се избивате да напускате България ?

Аз нали имам щастието да съм роден там, отвъд границите на България, в "страната на неограничените възможности ", та на хората все им е много странно какво правя тук . Тук ми харесва на мен,ама сега не е това темата. Темата е за онези, които си мислят , че като отидат в чужбина, ще се къпят в богатства . Осъзнайте се, хора ! Колко е труден животът тук,толкова е труден и там , плюс фактори като езикова бариера и различие в обичаите и нравите и кой знае още какво .

А знаете ли какво впечатление имат чужденците за вас ? Вие сте съвременния еквивалент на негрите . Не звучи приятно ,но е точно така. Вършите им слугинската работам, а те си клатят краката, нищо, че вероятно са по-глупави от вас .

Тук някои ще кажат, че го правят заради децата си . Децата биха били най-щастливи, ако родителите им са до тях в трудните моменти . Разговорите в скайп и по телефона не заместват майчината прегръдка и бащината подкрепа . Вие не им усигорявате щастие пращайки им някакви хартийки неречени пари. Парите никога не стигат,колкото и много да са, някои неща просто не могат да се заменят с парите . Накрая всичко,което ще ви остане , ще бъдат бръчките от преждевременното стареене поради стреса и болката от пропуснатите важни момент в живота на децата ви .

Мога да ви разкажа много истории по този повод и ще го направя,може пък да се стреснете. Разбира се няма да споменавам имена, но то не е и нужно ...

Сещам се за двама братя ... майка им замина за Америка ,когато единият беше на 12, а другият на 10. Те с баща им са разведени и жената там се оженила за някакъв мъж , не си беше идвала в България до бала на големия си син . Знаете ли как реагираха синовете й ,когато се видяха с нея ? Подадоха си ръцете и се представиха, сякаш тя беше непознат човек . Тъжно, нали ? Има и по-тъжен факт , и двете момчета взимат наркотици. Това е техният начин да запълнят празнината .
Друга история ... Друго момче, пак с разведени родители, майка му пак женена за американец . Момчето не се разбираше никак с баща си и предпочиташе да спи по чуждите къщи . Влюби се в друго момче, което се имаше за плейбой на класа и определено не си падаше по момчета. Тогава нашето момче започна да се реже с бръснарски ножчета . Един ден докато бяхме в час, едно съученичка ми прати смс "Погледни на пода под чина на еди си кой" - локвичка кръв . Няколко дни след това пък си беше нарязал лицето, защото бил грозен , а ,повярвайте ми, никак не беше грозен . Накрая майка му дойде и го взе със себе си, но той пак не е напълно щастлив . Да, казва на съпруга на майка си "татко", живее в голяма къща,от онези по филмите на поняколко етажа, с голям двор и скъпи коли отпред , но когато започнете да си говорите с него, ще забележите, че упорито избягва да говори за себе си . Защо ли ? Защото тук останаха сестра му , която преди това играеше ролята и на майка, и приятелите му, тези , които не го оставяха сам, макар че понякога ги гонеше .
Следваща история ... Момиче , единствено дете на разведени родители ... Майка й си намери нов любовник, който я нави да заминат да работят в Испания и тя замина . Остави дъщеря си на грижите на баща й и на тези на родителите си. Баща й обаче си намери любовница с дете и се премести да живее при нея. Сега си имат тяхно дете . Въпросното момиче го пратиха да учи в по-голям близък град ,когато беше 7-ми клас . Сега ще бъде абитурентка, майка й щяла да се прибере за бала й . Знете ли с какво ще се сблъска майка й когато се върне ? С гаджето на дъщеря си ,чиято най-голяма мечта е да бъде мутра . Той не позволява на приятелката си да ходи никъде без него , освен на училище, ако случайно я пусне някъде иска да му дава отчет по телефона с кого е, на кое кафе са и тн . Освен това й забранява да се облича по всякакъв друг начин освен спортно и никакви обувки с токчета . Не й е позволено да се среща с повечето си приятелки, защото онзи не ги харесва . А тя умира за него ... Досещате ли се защо ? Аз ще ви кажа , защото има отчайваща нужда от любов, а момчетата, с които е била до сега са икали само секс. И се появява този и тя го харесва, защото за разлика от всички останали хора в нейния живот , той не иска да я оставя сама . Независимо от невидимата клетка , в която е затворена сега поне не е сама ...
Една дръга история да ви кажа, този път не за родители , за едно младо момче . Едно от тези момчета, за които май парите са най-важни . Той си намери богат чичко, българин, който живее от много време в Америка , тук в чата . Чичкото взе да му изпраща парички за скъпи дрешки и други глезотии , за които момче от малко градче може само да си мечтае . Накрая , след няколко посещение в България, Чичко-Паричко покани нашето момче да отиде да живее при него и той разбира се съгласи . Само че нали трябва зелена карта за да замине и измислиха сватба . Чичко-Причко намери някаква българка , която вече има зелена карта , плати и солидна сума и тя дойде до тук и се ожени за нашето момче , след което си замина обратно, а той остана да чака рождения си ден ,когато неговият "любим" щеше да дойде да го вземе , щяха да попътуват из Европа първо, а после да си отидат в Америка и да си живеят "докато смъртта ги раздели" . Да, ама не , дойде кризата и Чичко -Паричко вече не е толкова велик, та нашето момче преди няколко дни ми каза, че няма да заминава . Равносметката е един фалшив брак и евентуалния развод,който вероятно сам ще трябва да прави . Така става,когато парите заслепяват разсъдъка на човек .
Това е, народът го е казал "два пъти мери, един път режи" .

Малко филми и малко музика ...

2009-01-31T03:08:00.000-08:00

Снощи гледах един филм,който ме разплака, а на мен рядко ми се случва да плача на филми. Смятам, че трябва да го споделя с вас .

Филмът разказва за младо семейство. Мъжът е уплашен от идеята, че жена му иска деца и решава да й подари кученце. Само че това кученце се оказва най-палавото куче на света. Има си собствен характер и не подлежи на никакви команди. Като цяло филма е смешен, но накрая кучето умира ... За сега субтитри няма на български, но който има желние да го гледа ,може да си го изтегли от zamunda. net

По ирония на съдбата моето куче отговаря на това описание и вероятно ще умре някой ден по същия начин - от преяждане. Звучи смешно,но на определена възраст корема на такива кучета сдава багажа и се получава преплитане. Надявам се само да не е скоро ...

Друг филм,който ми направи на скоро впечатление,макар че не е нов е Изкуствен интелект.

Дейвид (Хейли Джоуел Осмънт), малко момче-робот, е първият андроид, програмиран да изпитва емоции. Заедно с робота-жиголо Джо (Джуд Лоу) той се впуска в невероятно пътешествие в търсене на човешка обич. От панаира на плът, през завладения от секс град до ефирния подводен Манхатън, сетивата ни са бомбардирани с изумителни специални ефекти и поразяващите изображения на полу-човешки, полу-механични създания!
Много е тъжно на какво е способно едно дете, било то и механично, в желанието си да спе1ели майчината любов. Наистина много тъжен и емоционален филм. Който не го е гледал е пропуснал.

Ето и малко музика,която напоследък слушам...
http://zazz.bg/play:14c26f25 ДиС - Дали е жив - По принцип не слушам такава музика,но тази песничка ми хареса. Липсва простотията ,която по принцип лъха от рапа .

http://zazz.bg/play:c586fd0e Dar - K Live Club Phobia [piece] Това е моята любима музика,като стил . Смятам няма нужда да коментирам. Оставете се на въображението си,ако го имате .

http://zazz.bg/play:c61411c2 dario nunez & david vio ft. lunalyss - cubic (mario ochoa remix) Още любима музика ...

http://zazz.bg/play:8f13930f това е много яко,но е рязано. Ако някой знае как се казва оригинала ще го обичам много ;)

http://zazz.bg/play:5e5a4a1b maurizio_gubellin_and_peruz-feel_it Също много яко

Хайде стига толкова ...

Слънце,дъжд,сълзи и един рожденик

2009-01-28T06:11:00.001-08:00

" И слънцето изгря ... слънцето се скри , а под него нищо ново "... Точно днес е такова времето ,като настроението ми - меланхолично. Не че цяла зима не ми е такова настроението, просто днес има и причина, или май са две причини . А как искам да е лято ... онова, същото лято когато се запознахме със Сашо. Всичко изглеждаше много просто тогава.

Та днес рожден ден има същият този Сашо . Какво да ви кажа за него ? Каквото и да е,няма да успеете да си представите що за човек е това. Такъв,който винаги ще те накара да се усмихнеш, с който не усещаш как лети времето. Изключително позитивен човек. Много се гордея с него, защото си преслева целите и си осъществява мечтите без да се предава. Искаше да стане режисьор. Първата година не го приеха и започна да учи география. После кандидатсва пак следващата година и го приеха ,само че "Актьорко майсторство за куклен театър". Още помня как ми се обади и ми каза, че седи пред списъка с приетите. Питах го дали е вътре и той каза "Стоя и гледам ,ето я чартата , и аз последен преди чартата". Голяма радост беше. Тази година вече е приет "Режисура". Ако питате мен, по-добре ще се справя като актьор,но нека опита. Във всеки случай се гордея с него. Да е жив и здрав !

Тук май ще се опитва да вали, а до сега какво слънце грееше,даже прозорците бях отворил и кучето се печеше на слънце . И тази вечер няма да го разхождам аз, всъщност нея,тя е момиченце - моето момиченце,но някой друг път ще ви занимавам с нея. Тази вечер ще ходя на рожден ден уж,но първо на театър . Дано не завали ... Сещам се за една детска песничка :

Rain,rain go away

come again some other day

we wanto to go outside and play

come again some other day

Не помня как беше нататък, но като малък много я обичах. И за друго се сетих ... Имаше до скоро едно хлапе, с което се бяхме сближили, той много обича да вали дъжд. Добро хлапе е той, няма злоба в него. Само дето нещо не му върви в любовта, вероятно защото и той,като повечето хора не знае какво иска. По-скоро се страхува, но както казах, хлапе е още, ще порасне. Но сега като вали дъжд ще се сещам за него, нищо че вече не си говорим. Дъжда винаги ще си е неговата стихия.

А за сълзите .... един човек заминава скоро ... няма да се видим поне месец и ще ми липсва ужасно. Но това е за добро, и той преследва щастието си,така че нямам нищо против.

People always leave ...

PS. Не се смейте на грозния светофар,не всички сме художници,някои сме просто драскачи .

To be or not to be in internet

2009-01-25T03:01:00.000-08:00

Ето ви нещо,което ми се случи преди време и сега пак се сетих за това и реших да поразсъждавам.
[5:11:42 PM] Jack - The DreaMer каза: kakvo pravish ?
[5:11:59 PM] liulqk каза: slusham muzika
[5:12:06 PM] liulqk каза: i cheta presata v BG
[5:12:16 PM] Jack - The DreaMer каза: aha
[5:12:22 PM] liulqk каза: Нора записа дебютен солов сингъл
[5:13:05 PM] Jack - The DreaMer каза: kvo e tva
[5:13:12 PM] liulqk каза: a ti kakvo si pravish ?
[5:13:34 PM] liulqk каза: Нора е автор на текста на "It’s Not Right
[5:14:04 PM] liulqk каза: музикално риалити Music Idol Нора
[5:14:14 PM] Jack - The DreaMer каза: ne che znam za kakvo stava vupros
[5:14:16 PM] Jack - The DreaMer каза: no vse taq
[5:14:28 PM] liulqk каза: eee budi po informiran
[5:14:38 PM] Jack - The DreaMer каза: gledam nqkakuv film,koito ,spored screenshotovete beshe obeshtabasht,no se okaza, che ne e taka
[5:14:39 PM] liulqk каза: dori i da ne znaesh ne go pokazvai
[5:14:46 PM] Jack - The DreaMer каза: zashto
[5:14:48 PM] liulqk каза: vseki moje da e slabo informiran
[5:14:56 PM] Jack - The DreaMer каза: men ne mi puka
[5:14:58 PM] liulqk каза: ama nauchi se da si dobur aktior
[5:15:09 PM] Jack - The DreaMer каза: ti suvsem otkachi
[5:15:11 PM] liulqk каза: da ne mislish che vsichki znaqt vsichko
[5:15:13 PM] liulqk каза: aha
[5:15:16 PM] Jack - The DreaMer каза: zashto mi da sum aktior
[5:15:20 PM] liulqk каза: sthe ti se da sum otkachila
[5:15:28 PM] liulqk каза: STHE TE RAZOCHAROVAM
[5:15:29 PM] Jack - The DreaMer каза: zashto trqbva da se pravq na takuv kakuvto ne sum[5:15:32 PM] liulqk каза: SUVSEM SUM SI NARED
[5:15:42 PM] Jack - The DreaMer каза: nqma nikakuv smisul v tova
[5:15:48 PM] Jack - The DreaMer каза: osven ako ne se sramuvam ot sebe si
[5:15:49 PM] liulqk каза: vupros na samouvajenie
[5:16:02 PM] liulqk каза: tvoe vijdane za jivota
[5:16:04 PM] Jack - The DreaMer каза: a az nikoga ne bih se sramuval ot sebe si,zashtoto nqma ot kakvo da se sramuvam
[5:16:13 PM (5:16:29 PM — редактирано)] liulqk каза: aZ GOVOREH ZA SEBE SI
[5:16:31 PM] Jack - The DreaMer каза: razocherovash me
[5:16:40 PM] liulqk каза: ne si shokirana ot tova
[5:18:37 PM] Jack - The DreaMer каза: whatever
[5:18:56 PM] liulqk каза: whatever..... ???
[5:19:01 PM] liulqk каза: pomagai :):)
[5:19:17 PM] Jack - The DreaMer каза: e,budi aktrisa,napravi se che go znaesh

Разговорът е автентичен,нищо не съм променял.
Та питам се аз, защо трябва да се правим, че всичко знаем и да сме компетентни по всички въпроси ? Не е ли по-разумно,когато не знаеш нещо да си го признаеш ? Защо е нужен целият този фалш ? Няма човек,който да знае и да може всичко .
Това ме навежда на друг въпрос - защо повечето хора във виртуалното пространство се правят на някой друг ? Останали ли са още хора,които искат да бъдат себе си или това е изчезващ вече вид?
Честно казано не виждам смисъл от избиването на комплекси в чата. Вместо да се правите на някой друг, по-добре помислете как бихте могли да промените това,което не харесвате в себе си.
Една от причините да спра да взлизам в чата е,че там някои хора се имат за голяма работа. Сякаш живота им е там, в чата. Ако животът се измерва с левела ви в даден канал,що за мизерен живот е това ?
Забелязвам,че виртуалното пространство е пълно с хора с дефицити в общуването. Едно,че масово цари неграмотност, но по-големия проблем е,че не умеят да разговарят. Що за разговор е " hi sex ? cam ? " ? Нима денят на някого се осмисля когато си покаже прелестите на камерата ? Това ли е съвременната представа на хората за секс ? Абе какво му става на този свят ? От кога да маструбираш пред камерата стана секс ? Лично аз, ако съм толкова закъсал, бих си пуснал някое порно, вместо да занимавам хората с глупости .
Понякога ,когато ми е скучно,чета описанията на хората в скайп. Такива глупости пишат,че някой път се чудя да се плаша ли или да се смея.
Изключително ме забавлява злобата на някои хора. Една позната е написала в скайпа си "Бъди човек,а не човече". Тези,злобните, са точно човечета. Едни такива дребнички, търсещи как да избиват комплексите си и да бълват злоба. Понякога дори ги съжалявам. Много по-лесно е да се месиш в чуждия живот, вместо да оправиш своя. Не всеки има тази смелост да признае пред себе си,че нещо не върви, че не се чувства щастлив , а още по-малко имат смелостта да променят това.
Уважавам хората,които не се страхуват да бъдат различни и да се набиват на очи. Мен никога не ме е вълнувало хорското мение и смятам, че човек трябва да бъде себе си, независимо кой какво ще си помисли за него. По-добре да си признаеш ,когато не знаеш нещо и да го научиш, отколкото да се правиш на всезнайко.

Аз, аз и пак аз

2009-01-24T04:26:00.000-08:00

Здравейте! Ако четете това, вероятно сте попаднали на линка разглеждайки профила ми в скайп . Тук няма да намерите мои снимки,защото не смятам, че трябва да бъда преценявам само по красивата опаковка, за разлика от повечето празноглави красавци аз притежавам и мозък,което понякога плаши мераклиите.
Забелязвам,че повечето хора отдават твърде голямо значение на цифрите, аз пък изобщо не ги обичам,още от времето когато бях ученик и едва минавах по математика. Не знам защо,но някои хора не могат да водят разговор, без да зададат въпроса "На колко си години" или още по дразнещото "На колко си годинки". Ужасно мразя този въпрос, как може да прецениш дали можеш да си говориш с някой само според някакви си цифри ?Нима цифрите ще ти подскажат какво е преживял човека срещу теб или пък ще разбереш колко е интелигентен ? Някак си не ми се връзва . Не съм толкова повърхностен явно .
Не съм конфликтна личност,така че ако възнамерявате да се заяждате с някого,моля намерети си някой друг! Никога не започвам скандали пръв, но "каквото повикало,такова се обадило", ако искате да се отнасям с вас с уважение ,дръжте се и вие така .
Никак не обичам някой да ми натрапва музиката,която харесва. Аз съм твъдре капризен в това отношение и шанса да ми хареса това,което ви харесва на вас е едно на милион, така че по-добре не пробвайте.
За да научите нещо за мен,трябва да ми задавате конкретни въпроси. Аз не мога просто да ви се включа и да започна да ви занимавам със себе си. Не обичам да ми казват "Кажи каквото сметнеш,че трябва да знам".Питайте и ще научите .
Ако сте стигнали до тук и още не сте се отказали ,вероятно ще искате да знаете кой е Джак и какво общо имам аз с него .
Джак е герой от любимата ми анимация - Кошмар преди Коледа ( The nightmare before Christmas). Цялото му име е Джак Скелингтън или Тиквения крал. Той е кралят на град Хелоуйн,чиито жители имат едно единствено задължение цяла година да се подгорвят за денят на Хелоуйн.

Само че Джак вече се е отегчил от всичко това и жадува за нещо ново,нещо вълнуващо както пее в своята песен ""Аз - Джак - Тиквеният цар отегчен съм от живота стар. О, някъде дълбоко в мен расте празнота една, към широкия свят съм устремен. Това е копнеж непознат за мен, но чудя се аз кой би разбрал, че тази царска персона не иска да носи корона.Отвътре ме тегли към нещо непознато. В награди и слава ежегодно се давя,но това не помога от скуката да се избавя". И на мен понякога ми е твърде скучно и се разнообразявам като си пиша с непознати хора.

Анимацията наистина си заслужава да се гледа,няма да разказвам всичко,който има желание ,ще си я намери.

А защо Малкия Принц? Един човек ме нарича така, а много от моите познати твърдят, че ми подхожда. И аз като него имам чувството,че съм дошъл от друга планета.В скайп си пиша с много "възрастни", но те все искат да знаят цифри, почти не съм срещал някой възрастен,който вижда света през моите очи. А пък на мен хората са ми интересни, искам да се уча от тях. Само дето те (хората) в повечето случаи ми приличат на коне с капаци. Толкова са затънали в собствените си проблеми,че не могат да проведат един обикновен разговор без да започнат да се оплакват. Изключително ми е досадно да ме поучават. Не знам защо,но възрастните си мислят, че знаят всичко. Уморих се да чувам "на твоите години аз смятах еди си какво,но сега съм голям и знам, че еди си какво". Не е важно колко си живял, а как . Някои хора цял живот живеят на чужд гръб, други цял живот се оправят сами, не ми казвайте, че двата типажа ще имат еднакъв житейски опит .

Общо взето това са нещата,които трябва да знаете, ако решите да си пишете с мен.

Ето ви и нещо за "Малкия Принц"