До преди малко гледах един филм -
Los Novios Bulgaros или казано на български "Български любовник", ето ви резюмето ...
40-годишният испанец Даниел, гей с аристократичен произход, се запознава с младо и пълно с живот наше момче. Кирил е на 23 години и е представител на първата ни вълна емигранти. Ето как са изглеждали нашите момчета през очите на Даниел: "Да имаш любовник от България може и да звучи като екстравагантен и екзотичен каприз, или като превилегия за претенциозни содомити и дръзки хомосексуалисти, или като някаква нечувана префиненост, но в средата на 1990 в Мадрид съвсем не беше така. Трябваше само да наобиколиш "Пуерта дел сол" (площад в старата част на Мадрид), да огледаш момчетата, скупчени около фонтана, да усетиш очарователната смесица от арогантност и безпомощност, която излъчваха като единствено средство за оцеляване. Достатъчно беше да си избереш един, да му се усмихнеш, да се доближиш до него, да го поканиш с общоприетите знаци да хапне или пийне в заведение за бързо хранене и да му предложиш отново със знаци, по възможност по-дикретни, да прекарате известно време у вас. Отговорът на момчето биваше светкавичен: "5 хиляди песети". Бяха се научили още от първия миг да го казват на съвършен испански."
И така, Даниел се влюбва в Кирил. Започва да го издържа, урежда документите му, дори рискува живота си, предавайки радиоактивен материал на български мафиоти. Приема, че ще трябва да издържа и гаджето на Кирил - Калина. Идва на сватбата им в България, готов да заложи името, репутацията, парите си, само за да е щастлив българският му любовник. След всичко, което преживява в името на любовта си към Кирил, Даниел казва: "Бях рицар и имах български любовник, който пък от своя страна си имаше любовница българка. Тримата образувахме едно уникално семейство в зародиш, зачатък на странна и главозамайваща фамилна троица, в която всичко мое им принадлежеше, а от всичко тяхно аз споделях единствено българина. Ала останах без любовник и сега се чудя дали все още продължавам да бъда рицар. Мисля, че съм безнадежден случай. Жалка работа. Като начало смятам да се напия. Винаги съм бил рицар - въздържател, но в този момент с нагла решителност и разпасаност - задължителна за всеки безнадежден случай, отварям бутилка rakia. Това е алкохолът, който българите поемат с литри в миниатюрни чашки от дебело стъкло с искреното намерение да си сгреят сърцето. Преди, за да устоят с негова помощ на неумолимата враждебност на комунизма. Сега, за да продължават да оцеляват пред същата неумолима враждебност на тоя непоправим живот. Защото в края на краищата, единственото нещо, което им остана завинаги като стар, безмилостен приятел, това е тяхната rakia. Nazdrave, както се казва на български."
Чудя се аз до кога ще се излагате пред чужденците ,бе хора ? Това ли е лицето на българина - мъжка държанка ? За това ли всички се избивате да напускате България ?
Аз нали имам щастието да съм роден там, отвъд границите на България, в "страната на неограничените възможности ", та на хората все им е много странно какво правя тук . Тук ми харесва на мен,ама сега не е това темата. Темата е за онези, които си мислят , че като отидат в чужбина, ще се къпят в богатства . Осъзнайте се, хора ! Колко е труден животът тук,толкова е труден и там , плюс фактори като езикова бариера и различие в обичаите и нравите и кой знае още какво .
А знаете ли какво впечатление имат чужденците за вас ? Вие сте съвременния еквивалент на негрите . Не звучи приятно ,но е точно така. Вършите им слугинската работам, а те си клатят краката, нищо, че вероятно са по-глупави от вас .
Тук някои ще кажат, че го правят заради децата си . Децата биха били най-щастливи, ако родителите им са до тях в трудните моменти . Разговорите в скайп и по телефона не заместват майчината прегръдка и бащината подкрепа . Вие не им усигорявате щастие пращайки им някакви хартийки неречени пари. Парите никога не стигат,колкото и много да са, някои неща просто не могат да се заменят с парите . Накрая всичко,което ще ви остане , ще бъдат бръчките от преждевременното стареене поради стреса и болката от пропуснатите важни момент в живота на децата ви .
Мога да ви разкажа много истории по този повод и ще го направя,може пък да се стреснете. Разбира се няма да споменавам имена, но то не е и нужно ...
Сещам се за двама братя ... майка им замина за Америка ,когато единият беше на 12, а другият на 10. Те с баща им са разведени и жената там се оженила за някакъв мъж , не си беше идвала в България до бала на големия си син . Знаете ли как реагираха синовете й ,когато се видяха с нея ? Подадоха си ръцете и се представиха, сякаш тя беше непознат човек . Тъжно, нали ? Има и по-тъжен факт , и двете момчета взимат наркотици. Това е техният начин да запълнят празнината .
Друга история ... Друго момче, пак с разведени родители, майка му пак женена за американец . Момчето не се разбираше никак с баща си и предпочиташе да спи по чуждите къщи . Влюби се в друго момче, което се имаше за плейбой на класа и определено не си падаше по момчета. Тогава нашето момче започна да се реже с бръснарски ножчета . Един ден докато бяхме в час, едно съученичка ми прати смс "Погледни на пода под чина на еди си кой" - локвичка кръв . Няколко дни след това пък си беше нарязал лицето, защото бил грозен , а ,повярвайте ми, никак не беше грозен . Накрая майка му дойде и го взе със себе си, но той пак не е напълно щастлив . Да, казва на съпруга на майка си "татко", живее в голяма къща,от онези по филмите на поняколко етажа, с голям двор и скъпи коли отпред , но когато започнете да си говорите с него, ще забележите, че упорито избягва да говори за себе си . Защо ли ? Защото тук останаха сестра му , която преди това играеше ролята и на майка, и приятелите му, тези , които не го оставяха сам, макар че понякога ги гонеше .
Следваща история ... Момиче , единствено дете на разведени родители ... Майка й си намери нов любовник, който я нави да заминат да работят в Испания и тя замина . Остави дъщеря си на грижите на баща й и на тези на родителите си. Баща й обаче си намери любовница с дете и се премести да живее при нея. Сега си имат тяхно дете . Въпросното момиче го пратиха да учи в по-голям близък град ,когато беше 7-ми клас . Сега ще бъде абитурентка, майка й щяла да се прибере за бала й . Знете ли с какво ще се сблъска майка й когато се върне ? С гаджето на дъщеря си ,чиято най-голяма мечта е да бъде мутра . Той не позволява на приятелката си да ходи никъде без него , освен на училище, ако случайно я пусне някъде иска да му дава отчет по телефона с кого е, на кое кафе са и тн . Освен това й забранява да се облича по всякакъв друг начин освен спортно и никакви обувки с токчета . Не й е позволено да се среща с повечето си приятелки, защото онзи не ги харесва . А тя умира за него ... Досещате ли се защо ? Аз ще ви кажа , защото има отчайваща нужда от любов, а момчетата, с които е била до сега са икали само секс. И се появява този и тя го харесва, защото за разлика от всички останали хора в нейния живот , той не иска да я оставя сама . Независимо от невидимата клетка , в която е затворена сега поне не е сама ...
Една дръга история да ви кажа, този път не за родители , за едно младо момче . Едно от тези момчета, за които май парите са най-важни . Той си намери богат чичко, българин, който живее от много време в Америка , тук в чата . Чичкото взе да му изпраща парички за скъпи дрешки и други глезотии , за които момче от малко градче може само да си мечтае . Накрая , след няколко посещение в България, Чичко-Паричко покани нашето момче да отиде да живее при него и той разбира се съгласи . Само че нали трябва зелена карта за да замине и измислиха сватба . Чичко-Причко намери някаква българка , която вече има зелена карта , плати и солидна сума и тя дойде до тук и се ожени за нашето момче , след което си замина обратно, а той остана да чака рождения си ден ,когато неговият "любим" щеше да дойде да го вземе , щяха да попътуват из Европа първо, а после да си отидат в Америка и да си живеят "докато смъртта ги раздели" . Да, ама не , дойде кризата и Чичко -Паричко вече не е толкова велик, та нашето момче преди няколко дни ми каза, че няма да заминава . Равносметката е един фалшив брак и евентуалния развод,който вероятно сам ще трябва да прави . Така става,когато парите заслепяват разсъдъка на човек .
Това е, народът го е казал "два пъти мери, един път режи" .
Дейвид (Хейли Джоуел Осмънт), малко момче-робот, е първият андроид, програмиран да изпитва емоции. Заедно с робота-жиголо Джо (Джуд Лоу) той се впуска в невероятно пътешествие в търсене на човешка обич. От панаира на плът, през завладения от секс град до ефирния подводен Манхатън, сетивата ни са бомбардирани с изумителни специални ефекти и поразяващите изображения на полу-човешки, полу-механични създания!
