неделя, 10 април 2011 г.
Не жалей ...
В главата ми е пълно с картини, движат се като на филмова лента ... Те ... ние ... аз ...той и всички пропуснати възможности и неизказани думи. Само ако можеш да върна времето назад ... Колко много неща щях да направя, от които преди ме е било страх и колко много хора, които сега ги няма ,бих могъл да задържа край себе си . Може да е нещо дребно, може на вас в момента да ви изглежда незначително, но не отлагайте ! Понякога да се откажеш да направиш нещо дребно, значи да съжаляваш после цял живот . А това е фонът на моя филм .
вторник, 12 октомври 2010 г.
А стига бе ...
От снощи размишлявам на вероятността да съм се запознал с рядък екземпляр мъж, който въпреки ,че е хетеросексуален , няма нищо против да има приятел, който е гей . Причината да се замислям е наскоро случилите се събития покрай мен . Една много близка моя колежка и приятелка от скоро има гадже и той също работи с нас. А преди него всички си мислеха ,че с нея сме двойка . Когато той дойде хич не се разбирахме двамата , даже щяхме да се сбием веднъж . После по стечение на обстоятелствата поживяхме малко тримата . За мен беше ясно ,че се харесват двамата, но те го отричаха в началото . След като заживяхме тримата, спряха да го отричат най-после . Една сутрин даже мързелувахме тримата в леглото, но все пак тя беше по средата и не беше чак толкова невероятно . Само че от едно известно време започнахме много да се разбираме с него и да си помагаме на работа . Вчера се случи така ,че бяхме тримата на работа и аз не му обърнах много внимание като дойдох, а той взе ,че ми се разсърди . Аз реших,че се шегува, а той наистина беше сърдит , но после се сдобрихме де . Вечерта като се прибирахме в таксито той беше седнал по средата и прегърна и мене , и нея ...
Та сега ми е чудно наистина ли не му пречи ,че съм гей или има нещо друго в предвид с тази промяна в поведението . Дали съществува такава порода мъже ,дето да не го бърка другите с кого си лягат и не изпитват отвръщение от гейовете ? Или този е поредния объркан електрод ,който и сам не знае какъв е и се опитва да разбере ?
петък, 8 октомври 2010 г.
Като мечките
Мислеше си колко мрази септември, нищо че вече беше октомври ... Септември извикваше в него отвръщение. Донасяше със себе си студ - не сано навън , но и в душата му . Студът навън значеше повече време прекарано в самота . Студът убиваше желанието му за живот и го караше да става с нежелание сутрин от леглото. Градът му упротивяваше , ставаше сив , мрачен и пуст , най-вече пуст . Септември го разделяше с приятелите , онези от тях ,с които имаше повече общо, отколкото с всички, които си бяха тук целогодишно. Септември отнасяше със себе си слънцето и усмивката му някъде далеч и донасяше дъжда, тъгата и самотата .
Искаше му се да спре времето някъде по средата на лятото, когато беше заобиколен от любимите си хора и беше щастлив . Сега светът му се струваше ужасно празно място . Ходеше на работа , но не му се говореше с никого. Нямаше какво да им каже , нищо не се случваше и скоро нямаше да се случи . Еднообразието го изморяваше ужасно .
Искаше му се да е като мечките - да заспи и да се събуди през пролетта. Тя го зареждаше с енергия и го караше да мечтае. А сега само искаше да го оставят намира.
Искаше и да си отиде в къщи, но сам не знаеше къде е това "вкъщи" ...
петък, 17 септември 2010 г.
четвъртък, 9 септември 2010 г.
bez
chuvstvashe che trqbva da si trugne no i nqmashe kude da otide. a znaeshe che tuk veche ne e dobre doshul ne che mu go bqha kazali no toi go useshtashe. te veche bqha dvoika i toi nqmashe zashto da im natrapva prisustvieto si. zamisli se pak beshe sam. vinagi taka stavashe nakraq .... horata sreshtaha liubovta a toi ostavashe sam. trqbvashe da hvashta putq no na kude ? beshe izmoren ot vsichko tova, a i dushata go boleshe ... ponqkoga se chudeshe dali tq vse oshte e tam ... dushata .... zashtoto chesto mu se iskashe da q nqma, za da ne moje da chuvstva i da ne izpitva bolka . Snoshti ne se razdeli kakto mu se iskashe s Rozata i tazi misul ne mu davashe mira prez noshta. Nqkoga v Sofiq se chuvstvashe kato u doma si, moje bi ako se vurne pak shte bude taka. Tvurde mnogo vuprosi izmuchvaha suznanieo mu tazi sutrin i toi trisna glava i stana.
вторник, 27 юли 2010 г.
... Малкия Принц бе тъжен ...
По-голямата част от живота ни е серия от образи, които минават покрай нас както табелите на градовете , когато караме по магистрала. Но понякога някой момент се застоява за секунда повече и ние знаем, че това е повече от обикновено образ.
Това не са мои думи , не помня кой го беше казал или написал ... Но какво става, ако някой от тези необикновени образи изведнъж започне да те приема за крайпътен знак ? Знак като всички останали милиони крайпътни знаци и да те сравнява с тях. И изобщо кой е измислил тази глупост със сравняването ? Можеш да сравняваш предмети, но не можеш да сравняваш хора.
Имам теория ,че хората изпитват нужда да сравняват , когато се окажат неподготвени да се справят с различността на някого. Той им се струва толкова странен , страшен и опасен дори, че се опитват да му намерят еквивалент, и когато това не стане започват с упреците.
Осъзнайте се, не можем да избягаме от себе си. И не можем всички да сме еднакви . Най- лошото нещо, което може да направиш ,ако познаваш такъв човек, е да се опиташ да го промениш, да го вкараш в своя стереотип. Повярвайте ми, това не може да се случи. Можете единствено да нараните някого по този начин. А е много страшно когато започнеш да усещаш хората, които са ти били близки като непознати .
Това не са мои думи , не помня кой го беше казал или написал ... Но какво става, ако някой от тези необикновени образи изведнъж започне да те приема за крайпътен знак ? Знак като всички останали милиони крайпътни знаци и да те сравнява с тях. И изобщо кой е измислил тази глупост със сравняването ? Можеш да сравняваш предмети, но не можеш да сравняваш хора.
Имам теория ,че хората изпитват нужда да сравняват , когато се окажат неподготвени да се справят с различността на някого. Той им се струва толкова странен , страшен и опасен дори, че се опитват да му намерят еквивалент, и когато това не стане започват с упреците.
Осъзнайте се, не можем да избягаме от себе си. И не можем всички да сме еднакви . Най- лошото нещо, което може да направиш ,ако познаваш такъв човек, е да се опиташ да го промениш, да го вкараш в своя стереотип. Повярвайте ми, това не може да се случи. Можете единствено да нараните някого по този начин. А е много страшно когато започнеш да усещаш хората, които са ти били близки като непознати .
сряда, 24 март 2010 г.
Розата, Лисицата и Аз (предрождени размисли)
Наближава рожденият ми ден, хората казват,че покрай това време изпадаш в дупка. Каква ти дупка , то си е цял кратер ... Хората също тъй казват ,че съм бил щастливец - имал съм това, имал съм онова, и от онези ,хартийките, пари им вика Лисицата ... Ако щастието можеше да се измерва за мен в материални придобивки несъмнено щях да съм щастлив. Да ама не ....
А в последно време все се случва така ,че покрай рождения ми ден съм сам . Миналата година го бяха забравили покрай цялата олелия за ресторанта, простих й на Лисицата, за нея това беше нещо ново, твърде от скоро я опитомявах и тя от скоро беше се превърнала от обикновено лисиче в лисица, та за това простих й. На Розата обаче не можах да простя, там е друго, с нея сме заедно от 4 години . Стана й навик на нея по това време да се захваща с грандиозни проекти, които изсмукват цялото й време. Добре де ... не е съвсем като да не се сеща за мен тая година, но тия материални изблици на внимание не са ми по вкуса на мен. Не искам подаръци бе, искам си Розата. Страшно е да си сам на рождения си ден. Разбира се не съвсем сам, с някакви там приятели , но ...
А те вече започнаха да ме питат тая година къде смятам да празнувам ... сякаш ми се празнува ... Не искам пък, искам да е ден като всеки друг. Ставам , пия си кафето, къпя се, обличам се , хващам автобуса и хайде на работа. Лисицата е там вече, в настроение е (рядко ,но не невъзможно явление), заради секса който сме правили снощи, понеже ме е дочакал да се прибера. Закачаме се нещо с колегите, затваряме, чистим и отиваме да пийнем бира както всяка вечер. Без досадни ритуални пожелания, без глупави подаръци и без глупави въпроси от сорта на "Как се чувстваш на толкова години". Вие луди ли сте ?! Това са някакви цифри, не ми действат на мен такива неща. Аз даже я забравям тая дата. А има хора ,толкова се вълнуват,че им наближава рождения ден ,все едно е някакво събитие от световна величина. И другия тъп въпрос "Какво да ти купим за подарък?" ... не искам подаръци ... искам си Розата. Ама ако им кажа ,че искам роза, ще ми подарят някое цвете ... А тя, моята Роза, е специална, една единствена и няма нищо общо с онези цветя по магазините.
Скоро някой ме пита с какво била по-различна Розата от Лисицата . Как да сравниш двете неща ? Та те са толкова различни, като ден и нощ. Розата е нежна, не винаги е съгласна с мнението ми, но никога не вика и не прехвърля негативното си настроение на мен. Лисицата е кълбо от нерви,но това е нормално, все пак тя е диво животно и като такова, още се учи как да съжителства с мен в моя свят, но не мисля ,че го разбира много добре. Гледам да не я обременявам с много информация, информацията я изморява и започва да става раздразнителна. Розата обича да бъде добре информирана, обича да й разказвам всичко детайлно, иска да знае за цветовете, за диалозите ... иска да знае всичко. Когато е била семенце, не е могла да иде да учи висше, но и не й трябва, и без това знае много неща и мързела не й е познат. Лисицата пък е ходила на всичките видове училища и си има диплома и всичко, обаче с правописа е много скарана , но е хитра, винаги търси най-лесния начин да си свърши работата и да й остане време да помързелува.
Понякога се случва да имам увлечения и по разни други цветя и животни, но обикновено са краткотрайни и бързо ми омръзват. За тях разказвам на Розата, тя поощрява тези неща, нали е далеч, иска да съм щастлив и да се забавлявам, когато не може да е наблизо. На Лисицата ги спестявам, тя има склонността да си мисли,че съм нейна плячка и не иска да ме дели с други. Но така е в природата, животните си пазят плячката, тя е единственото,което имат. А розите имат само бодли и се пазят от света с тях. Понякога си мисля,че и от мен иска да се предпази Розата с нейните бодли, а друг път сякаш ги е загубила и мога да я докосна без да ме заболи. Цветята са променливи - ту цъфтят щастливи, ту повяхват, ту се превръщат на пъпки ,а тогава са най-напрегнати. Цялото това приготовление за разцъфването много ги изморява и самовглъбява, а това обикновено става през пролетта. Ех ... защо не съм се родил по-късно ... тогава когато вече е разцъфнала и ще ми се усмихва доволно. Тогава сигурно нямаше да се наложи да си ида и нямаше да срещна Лисицата.
Вероятно това е най-обърканият ми пост, който сте чели до сега. Просто мисля пишейки, ей тъй ... изливам си душата . Трудно е да си принц понякога . Хората не разбират що за същество си и си оставаш самичък на своята планета .
А в последно време все се случва така ,че покрай рождения ми ден съм сам . Миналата година го бяха забравили покрай цялата олелия за ресторанта, простих й на Лисицата, за нея това беше нещо ново, твърде от скоро я опитомявах и тя от скоро беше се превърнала от обикновено лисиче в лисица, та за това простих й. На Розата обаче не можах да простя, там е друго, с нея сме заедно от 4 години . Стана й навик на нея по това време да се захваща с грандиозни проекти, които изсмукват цялото й време. Добре де ... не е съвсем като да не се сеща за мен тая година, но тия материални изблици на внимание не са ми по вкуса на мен. Не искам подаръци бе, искам си Розата. Страшно е да си сам на рождения си ден. Разбира се не съвсем сам, с някакви там приятели , но ...
А те вече започнаха да ме питат тая година къде смятам да празнувам ... сякаш ми се празнува ... Не искам пък, искам да е ден като всеки друг. Ставам , пия си кафето, къпя се, обличам се , хващам автобуса и хайде на работа. Лисицата е там вече, в настроение е (рядко ,но не невъзможно явление), заради секса който сме правили снощи, понеже ме е дочакал да се прибера. Закачаме се нещо с колегите, затваряме, чистим и отиваме да пийнем бира както всяка вечер. Без досадни ритуални пожелания, без глупави подаръци и без глупави въпроси от сорта на "Как се чувстваш на толкова години". Вие луди ли сте ?! Това са някакви цифри, не ми действат на мен такива неща. Аз даже я забравям тая дата. А има хора ,толкова се вълнуват,че им наближава рождения ден ,все едно е някакво събитие от световна величина. И другия тъп въпрос "Какво да ти купим за подарък?" ... не искам подаръци ... искам си Розата. Ама ако им кажа ,че искам роза, ще ми подарят някое цвете ... А тя, моята Роза, е специална, една единствена и няма нищо общо с онези цветя по магазините.
Скоро някой ме пита с какво била по-различна Розата от Лисицата . Как да сравниш двете неща ? Та те са толкова различни, като ден и нощ. Розата е нежна, не винаги е съгласна с мнението ми, но никога не вика и не прехвърля негативното си настроение на мен. Лисицата е кълбо от нерви,но това е нормално, все пак тя е диво животно и като такова, още се учи как да съжителства с мен в моя свят, но не мисля ,че го разбира много добре. Гледам да не я обременявам с много информация, информацията я изморява и започва да става раздразнителна. Розата обича да бъде добре информирана, обича да й разказвам всичко детайлно, иска да знае за цветовете, за диалозите ... иска да знае всичко. Когато е била семенце, не е могла да иде да учи висше, но и не й трябва, и без това знае много неща и мързела не й е познат. Лисицата пък е ходила на всичките видове училища и си има диплома и всичко, обаче с правописа е много скарана , но е хитра, винаги търси най-лесния начин да си свърши работата и да й остане време да помързелува.
Понякога се случва да имам увлечения и по разни други цветя и животни, но обикновено са краткотрайни и бързо ми омръзват. За тях разказвам на Розата, тя поощрява тези неща, нали е далеч, иска да съм щастлив и да се забавлявам, когато не може да е наблизо. На Лисицата ги спестявам, тя има склонността да си мисли,че съм нейна плячка и не иска да ме дели с други. Но така е в природата, животните си пазят плячката, тя е единственото,което имат. А розите имат само бодли и се пазят от света с тях. Понякога си мисля,че и от мен иска да се предпази Розата с нейните бодли, а друг път сякаш ги е загубила и мога да я докосна без да ме заболи. Цветята са променливи - ту цъфтят щастливи, ту повяхват, ту се превръщат на пъпки ,а тогава са най-напрегнати. Цялото това приготовление за разцъфването много ги изморява и самовглъбява, а това обикновено става през пролетта. Ех ... защо не съм се родил по-късно ... тогава когато вече е разцъфнала и ще ми се усмихва доволно. Тогава сигурно нямаше да се наложи да си ида и нямаше да срещна Лисицата.
Вероятно това е най-обърканият ми пост, който сте чели до сега. Просто мисля пишейки, ей тъй ... изливам си душата . Трудно е да си принц понякога . Хората не разбират що за същество си и си оставаш самичък на своята планета .
Абонамент за:
Публикации (Atom)
