Заглавие на това не мога да му сложа

От около седмица в гърлото ми е заседнала една голяма буца  и сигурно още доста време ще си е там , да не казвам ,че до колкото се познавам ще си остане перманентна . Не мисля ,че някой ми бе разбрал, освен ако не е преживял същото нещо . Знаете ли какво значи да ти кажат след дълго мотане и лечение от измислени доктори на измислени диагнози, че кучето ти има рак . Знаете ли какво значи да го гледате след като е било оперирано как ви търси с поглед и все едно пита "защо ме остави там?" И после постепенно се нагаждате към ситуацията , то върви както може на 3 крака , вие забравяте за дългите разходки и известно време привидно всичко е наред . После започва да слабее и си мислите ,че сигурно се опитва да си регулира теглото, за да не му тежи на трите крачета, нали са умни животинки . Да ама не , един ден то отказва да излезе на разходка . Болното краче пак се е надуло и ракът се е върнал , само  че сега е по-зле и на 3-тия ден вашето куче ,вече освен ,че не яде и е на глюкоза не може и да стане , защото туморът притиска нервите на гръбначният стълб този път и сега и другото задно краче е неподвижно . Но вие сте го възпитали, то знае ,че в къщи не се пишка и въпреки това не може да стигне навън и, за това , докато за малко не сте в стаята то се е изпишкало на пода и ви гледа виновно . Не му се карате, просто почиствате и си казвате с облекчение "поне бъбреците работят" . Когато докторът идва да слага инжекции с обезболяващи ефекта е до толкова ,че животинката събира сили да се надигне за малко, застава седнала и пак ляга . На третият или четвъртият път все пак прави няколко крачки , но задните крачета се влачат безжизнено след него . Казват ви ,че най-вероятно ще става все по-зле оттук нататък . Решавате да му спестите мъките и да го приспите на следващия ден . То, сякаш разбрало за намеренията ви, същата вечер прави неимоверни усилия да измине разстоянието от стаята на детето ви, до вашата стая - отнема му около 3 часа , но все пак успява . Нито вие, нито то спите през тази вечер . Сутринта има раздвижване отново , тръгва бавно към терасата ... прага е висок ... изпишква се пред отворената врата  ... за последен път . В очакване сте вече на доктора ... Сядате до него , галите го и му обяснявате колко много го обичате и как скоро ще му олекне и се държите мъжки до момента , в който то си слага главичката на крака ви и ви поглежда с онези тъжни влажни очи  и тогава сълзите тръгват . Събирате сили и спирате да ревете като дете . Докторът идва , учудващо кучето се опитва да върти опашка като го вижда . Всичко свърша за около половин час ... вие го държите, то се гърчи в конвулсии и ви гледа пак с онзи поглед , а после погледа замира и ви казват "това беше".  И вашето куче вече го няма , останала е малка локвичка лиги на паркета ...
Сега имате нов проблем ... Когато човек умре всички знаем какво се прави , но какво да правим, когато умре куче или коте  ? Ами спасяваме се по единично, няма гробища за тях . Да живеят затънтените алеи по парковете !
А знаете ли, кое е другото нещо, освен погледа, което ще помните цял живот ? Как след няколко часа носите още топлия труп , за да го заровите сами .
Е ... нямате ли усещането ,че по-скоро сте извършили убийство, а не уж хуманен акт ?
А после ... после идват дразнещите приказки на околните, които идея си нямат какво ви е, но си приказват разни глупости от куртоазия, щото да кажат нещо .
Да, скоро няма да ми мине това . Да, вероятно ще се променя и ще стана още по-затворен , да, не очаквам някой да го разбере или да го приеме на сериозно и не искам да чета такива коментари под този пост .
И всъщност днес беше рожденият ми ден ....

P. S. Вероятно има правописни , стилистични и всякакви грешки  ... Не е лесно да пишеш през сълзи ...

Не съществуваме, но все пак ни има !

Отдавна не съм писал , факт . От части защото сигурно нещата, които съм искал да кажа твърде бързо са започвали да ми се струват маловажни, от части просто от мързел .
През изминалата година се запознах с доста хора - всеки със своите странности . С едно обаче не мога да се примиря и смятам ,че е важно да го споделя .
Запознах се с момче на моята възраст , гей  ... До тук добре , всичко звучи нормално . Само че той смята себе си за грешка на природата . Смята ,че защото е такъв не би трябвало да бъде щастлив и се е отказал от идеята да търси щастието си . Аз наистина го съжалявам  заради това, но както се казва това, което сами си причиняваме , никой друг не може да ни го причини . Много искам някой ден той да ми каже ,че, колкото и да се е крил , щастието все пак е успяло да го намери и вече не се страхува да бъде такъв какъвто е и не му е нужно непременно да е харесван и одобряван от всички , за да се чувства добре .
Също така преди време водих разговори с други момчета, които харесват момчета, и те смятат ,че родителството е нещо страшно, нещо, което никога няма да им се случи , че едва ли не би било голяма грешка да отгледат дете , защото може да го повредят . Е ... аз съм родител , не ме е срам да отглеждам детето си заедно с моя партньор, до колкото ситуацията го позволява и не мисля ,че мога с нещо да навредя на детето си , само защото правя нещо различно в спалнята .
Нали идеята е всяко дете да бъде обичано, да има родители, които да го подкрепят и да полагат адекватни грижи за него . С какво едно еднополово семейство е по-лошо от едно обикновено такова ?  И защо хората се ужасяват, когато чуят нещо такова ?
Аз наистина не разбирам , но е факт ,че в повечето страни семейства като нашето според закона не съществуват .

Иска ми се да вярвам ,че някой ден , в не много далечно бъдеще , няма да сме невидими ...

За интИлигетността и интЕлигетността

Не се очудвайте, снощи водих спор в един сайт с жена, която твърдеше ,че е учителка по Български и Литертура . Думата "интИлигентност" беше спомената 2 пъти , докато си писахме и първият път реших, че е сбъркала от бързане, но след като го написа още веднъж по същия начин , си позвплих да я поправя . Е .. не съм бил прав ,бе, "интИлигетност" си било. Реших да питам Google , той нали всичко знае ... Плашещото беше , че ми излязяха не малко резултати за тестове за "интИлигетност" .
Не мога да си обясня как една учителка по Български и Литература може да е неграмотна, а да изисква от учениците си . Мислех си ,че ако все пак учителите са некомпетентни, то някое любознателно дете може да научи каквото му е нужно от интернет , оказва се , че и това не е толкова лесно вече . Всички се оплакват ,че младежта била неграмотна , но някой да се е замислял ,че може би вината не е в младежта, а в някоя интИлигетна учителка ?

Не жалей ...

В главата ми е пълно с картини, движат се като на филмова лента ... Те ... ние ... аз ...той и всички пропуснати възможности и неизказани думи. Само ако можеш да върна времето назад ... Колко много неща щях да направя, от които преди ме е било страх и колко много хора, които сега ги няма ,бих могъл да задържа край себе си . Може да е нещо дребно, може на вас в момента да ви изглежда незначително, но не отлагайте ! Понякога да се откажеш да направиш нещо дребно, значи да съжаляваш после цял живот . А това е фонът на моя филм .

А стига бе ...

От снощи размишлявам на вероятността да съм се запознал с рядък екземпляр мъж, който въпреки ,че е хетеросексуален , няма нищо против да има приятел, който е гей . Причината да се замислям е наскоро случилите се събития покрай мен . Една много близка моя колежка и приятелка от скоро има гадже и той също работи с нас. А преди него всички си мислеха ,че с нея сме двойка . Когато той дойде хич не се разбирахме двамата , даже щяхме да се сбием веднъж . После по стечение на обстоятелствата поживяхме малко тримата . За мен беше ясно ,че се харесват двамата, но те го отричаха в началото . След като заживяхме тримата, спряха да го отричат най-после . Една сутрин даже мързелувахме тримата в леглото, но все пак тя беше по средата и не беше чак толкова невероятно . Само че от едно известно време започнахме много да се разбираме с него и да си помагаме на работа . Вчера се случи така ,че бяхме тримата на работа и аз не му обърнах много внимание като дойдох, а той взе ,че ми се разсърди . Аз реших,че се шегува, а той наистина беше сърдит , но после се сдобрихме де . Вечерта като се прибирахме в таксито той беше седнал по средата и прегърна и мене , и нея ...

Та сега ми е чудно наистина ли не му пречи ,че съм гей или има нещо друго в предвид с тази промяна в поведението . Дали съществува такава порода мъже ,дето да не го бърка другите с кого си лягат и не изпитват отвръщение от гейовете ? Или този е поредния объркан електрод ,който и сам не знае какъв е и се опитва да разбере ?

Като мечките

Мислеше си колко мрази септември, нищо че вече беше октомври ... Септември извикваше в него отвръщение. Донасяше със себе си студ - не сано навън , но и в душата му . Студът навън значеше повече време прекарано в самота . Студът убиваше желанието му за живот и го караше да става с нежелание сутрин от леглото. Градът му упротивяваше , ставаше сив , мрачен и пуст , най-вече пуст . Септември го разделяше с приятелите , онези от тях ,с които имаше повече общо, отколкото с всички, които си бяха тук целогодишно. Септември отнасяше със себе си слънцето и усмивката му някъде далеч и донасяше дъжда, тъгата и самотата .

Искаше му се да спре времето някъде по средата на лятото, когато беше заобиколен от любимите си хора и беше щастлив . Сега светът му се струваше ужасно празно място . Ходеше на работа , но не му се говореше с никого. Нямаше какво да им каже , нищо не се случваше и скоро нямаше да се случи . Еднообразието го изморяваше ужасно .

Искаше му се да е като мечките - да заспи и да се събуди през пролетта. Тя го зареждаше с енергия и го караше да мечтае. А сега само искаше да го оставят намира.

Искаше и да си отиде в къщи, но сам не знаеше къде е това "вкъщи" ...

без думи

Ангелина