През изминалата година се запознах с доста хора - всеки със своите странности . С едно обаче не мога да се примиря и смятам ,че е важно да го споделя .
Запознах се с момче на моята възраст , гей ... До тук добре , всичко звучи нормално . Само че той смята себе си за грешка на природата . Смята ,че защото е такъв не би трябвало да бъде щастлив и се е отказал от идеята да търси щастието си . Аз наистина го съжалявам заради това, но както се казва това, което сами си причиняваме , никой друг не може да ни го причини . Много искам някой ден той да ми каже ,че, колкото и да се е крил , щастието все пак е успяло да го намери и вече не се страхува да бъде такъв какъвто е и не му е нужно непременно да е харесван и одобряван от всички , за да се чувства добре .
Също така преди време водих разговори с други момчета, които харесват момчета, и те смятат ,че родителството е нещо страшно, нещо, което никога няма да им се случи , че едва ли не би било голяма грешка да отгледат дете , защото може да го повредят . Е ... аз съм родител , не ме е срам да отглеждам детето си заедно с моя партньор, до колкото ситуацията го позволява и не мисля ,че мога с нещо да навредя на детето си , само защото правя нещо различно в спалнята .
Нали идеята е всяко дете да бъде обичано, да има родители, които да го подкрепят и да полагат адекватни грижи за него . С какво едно еднополово семейство е по-лошо от едно обикновено такова ? И защо хората се ужасяват, когато чуят нещо такова ?
Аз наистина не разбирам , но е факт ,че в повечето страни семейства като нашето според закона не съществуват .
