понеделник, 14 септември 2009 г.

Просто да се оплача

От около седмица една моя приятелка ме тормозеше да се видим на "делова" среща. Като се има в предвид , че до скоро изобщо нямаше намерение да започва работа, това ми се стори доста странно. По-странно беше обаче, че не искаше да ми каже какво работи, отговаряше ми само "Ще видиш като дойдеш". И тъй днес отидох . Уговорката беше след деловата среща да излезем на кафе - не си мислете, че я свалям, просто се познаваме отдавна ,а не се бяхме виждали скоро. Оказах се в офис на нещо като застрахователна агенция. Появи се една закръглена женица с отровно червило и бижу, което не се връзваше с дрехите й у естествено с очила, които да й придават интелигентен вид . Започна да ми приказва разни глупости ... замислял ли съм се за бъдещето, дали нямам нужда от застраховка,тя щяла да ми даде сигурност . През цялото време седях и си повтарях "Къде сбърках ?!". Как да й обясня на тая женица, че първо - ужасно се отегчавам от разговори за пари, второ - не обичам цифри и трето - скоро едва ли ще направя някаква голяма покупка, защото общо взето имам всичко онова , което хората се стремят да притежават през целия си живот. Да не говорим, че никак не съм съгласен да ми взимат по 60 лв на месец от заплатата, за да ми ги върнат някой ден, когато ще съм на 50 и косур години и най - вълнуващото, което ще мога да направя с тия получени пари , ще бъде да купя подарък на внуците ми. Не, че това е нещо лошо, но ако ще ми дават пари, то предпочитам да е сега, когато все още ми се живее на пълни обороти. Та след 1 час приказки, от които аз чувах само "бля - бля - бля" най - после си тръгнах. Само дето си тръгнах сам , понеже тази моя приятелка трябвало да остане там защото ... така и не довърши причината, но на мен ми беше все едно, тъй като просто исках да изляза оттам възможно най - бързо .
Оптимистичното в случая е, че после ме наака една птичка. Лошото беше, че беше по косата и нямах с какво да се избърша.
Извод: Независимо дали сте мъже или жени ,винаги носете със себе си мокри кърпички и не се съгласявайте да ходите на срещи без да знаете за какво става въпрос!В противен случай има опсаност да бъдете нацвъкани от птичка и да ви отегчът до смърт .

събота, 12 септември 2009 г.

За думите ,изгубили своя смисъл ....

Замисляли ли сте се дали влагате смисъл в думите,които изричате ,или го правите просто по инерция ? Има ли думи,които използваме като нарицателни само на онзи някой,който е специалният, или думата е универсална, само хората се променят ?
Винаги съм си мислел, че думи като "мило", "коте", "слънчице" и т. н. са специални и се отнасят за някой специален човек . Опитът ми обаче показва точно обратното, хората отдавна са ги лишили от този им смисъл и ги ползват просто като нарицателни . Лично аз много се дразня,когато някой непознат ме нарече така . Фалшиво е някак си ...
А какво да кажем за тези, които обичат и целуват всички непознати и познати в чата ? Вярно, там не всичко е истинско, но все пак не трябва ли тези неща да се пазят за някой определен ? Нима интернет пространството е пълно само с фалшиви хора, пишещи фалшиви фрази ?
Всъщност е по-лошо, това се случва и в реалния живот, при това всеки ден. Дали всеки път, когато някой ви отправя пожелания наистина мисли това,което казва, или просто така е научен, защото така е културно ? За това винаги ми е било трудно да пиша по разни картички за поводи . Стандартните пожелания ми се виждат глупави и неистински, но най- забавно е, когато трябва да пишеш нещо на картичка за някой колега, с който иначе едва се поздравявате, но .... Е как да пожелаваш някакви неща на човек, който не познаваш ? Има и друг момент, как пък да напишеш пожелания към някой ,който ти е по-близък от останалите, нали те (пожеланията) ще са някак си по-лични. Изобщо глупаво е това с общите картички ...
Стигнах и до друг един важен поне за мен извод - хората почти никога ,когато те питат "Как си?" ,не очакват да получат отговор, питат си просто по инерция. Напушва ме на смях пък, когато някой ,с когото съм си разменил 2-3 думи преди време , извенъж се появи и ме застреля с въпроса "Какво ново?". Ще кажеш, че се познаваме от векове и всичко знае за мен, та иска да чуе нещо ново.
Защо хората живеят по инерция ? Нима вече не сме хора ,а самовглъбени дебили,които се интересуват само от храна , секс (който между другото в много случаи също се прави по инерция) и спане ? А на някои им стига даже и цял ден да ядът и да спят само. Нали уж човекът бил социално животно ? Що за социалност е тази инерция ?