вторник, 12 октомври 2010 г.

А стига бе ...


От снощи размишлявам на вероятността да съм се запознал с рядък екземпляр мъж, който въпреки ,че е хетеросексуален , няма нищо против да има приятел, който е гей . Причината да се замислям е наскоро случилите се събития покрай мен . Една много близка моя колежка и приятелка от скоро има гадже и той също работи с нас. А преди него всички си мислеха ,че с нея сме двойка . Когато той дойде хич не се разбирахме двамата , даже щяхме да се сбием веднъж . После по стечение на обстоятелствата поживяхме малко тримата . За мен беше ясно ,че се харесват двамата, но те го отричаха в началото . След като заживяхме тримата, спряха да го отричат най-после . Една сутрин даже мързелувахме тримата в леглото, но все пак тя беше по средата и не беше чак толкова невероятно . Само че от едно известно време започнахме много да се разбираме с него и да си помагаме на работа . Вчера се случи така ,че бяхме тримата на работа и аз не му обърнах много внимание като дойдох, а той взе ,че ми се разсърди . Аз реших,че се шегува, а той наистина беше сърдит , но после се сдобрихме де . Вечерта като се прибирахме в таксито той беше седнал по средата и прегърна и мене , и нея ...

Та сега ми е чудно наистина ли не му пречи ,че съм гей или има нещо друго в предвид с тази промяна в поведението . Дали съществува такава порода мъже ,дето да не го бърка другите с кого си лягат и не изпитват отвръщение от гейовете ? Или този е поредния объркан електрод ,който и сам не знае какъв е и се опитва да разбере ?

петък, 8 октомври 2010 г.

Като мечките


Мислеше си колко мрази септември, нищо че вече беше октомври ... Септември извикваше в него отвръщение. Донасяше със себе си студ - не сано навън , но и в душата му . Студът навън значеше повече време прекарано в самота . Студът убиваше желанието му за живот и го караше да става с нежелание сутрин от леглото. Градът му упротивяваше , ставаше сив , мрачен и пуст , най-вече пуст . Септември го разделяше с приятелите , онези от тях ,с които имаше повече общо, отколкото с всички, които си бяха тук целогодишно. Септември отнасяше със себе си слънцето и усмивката му някъде далеч и донасяше дъжда, тъгата и самотата .

Искаше му се да спре времето някъде по средата на лятото, когато беше заобиколен от любимите си хора и беше щастлив . Сега светът му се струваше ужасно празно място . Ходеше на работа , но не му се говореше с никого. Нямаше какво да им каже , нищо не се случваше и скоро нямаше да се случи . Еднообразието го изморяваше ужасно .

Искаше му се да е като мечките - да заспи и да се събуди през пролетта. Тя го зареждаше с енергия и го караше да мечтае. А сега само искаше да го оставят намира.

Искаше и да си отиде в къщи, но сам не знаеше къде е това "вкъщи" ...

петък, 17 септември 2010 г.

четвъртък, 9 септември 2010 г.

bez

chuvstvashe che trqbva da si trugne no i nqmashe kude da otide. a znaeshe che tuk veche ne e dobre doshul ne che mu go bqha kazali no toi go useshtashe. te veche bqha dvoika i toi nqmashe zashto da im natrapva prisustvieto si. zamisli se pak beshe sam. vinagi taka stavashe nakraq .... horata sreshtaha liubovta a toi ostavashe sam. trqbvashe da hvashta putq no na kude ? beshe izmoren ot vsichko tova, a i dushata go boleshe ... ponqkoga se chudeshe dali tq vse oshte e tam ... dushata .... zashtoto chesto mu se iskashe da q nqma, za da ne moje da chuvstva i da ne izpitva bolka . Snoshti ne se razdeli kakto mu se iskashe s Rozata i tazi misul ne mu davashe mira prez noshta. Nqkoga v Sofiq se chuvstvashe kato u doma si, moje bi ako se vurne pak shte bude taka. Tvurde mnogo vuprosi izmuchvaha suznanieo mu tazi sutrin i toi trisna glava i stana. 

вторник, 27 юли 2010 г.

... Малкия Принц бе тъжен ...

По-голямата част от живота ни е серия от образи, които минават покрай нас както табелите на градовете , когато караме по магистрала. Но понякога някой момент се застоява за секунда повече и ние знаем, че това е повече от обикновено образ.
Това не са мои думи , не помня кой го беше казал или написал ... Но какво става, ако някой от тези необикновени образи изведнъж започне да те приема за крайпътен знак ? Знак като всички останали милиони крайпътни знаци и да те сравнява с тях. И изобщо кой е измислил тази глупост със сравняването ? Можеш да сравняваш предмети, но не можеш да сравняваш хора.
Имам теория ,че хората изпитват нужда да сравняват , когато се окажат неподготвени да се справят с различността на някого. Той им се струва толкова странен , страшен и опасен дори, че се опитват да му намерят еквивалент, и когато това не стане започват с упреците.
Осъзнайте се, не можем да избягаме от себе си. И не можем всички да сме еднакви . Най- лошото нещо, което може да направиш ,ако познаваш такъв човек, е да се опиташ да го промениш, да го вкараш в своя стереотип. Повярвайте ми, това не може да се случи. Можете единствено да нараните някого по този начин. А е много страшно когато започнеш да усещаш хората, които са ти били близки като непознати .

сряда, 24 март 2010 г.

Розата, Лисицата и Аз (предрождени размисли)


Наближава рожденият ми ден, хората казват,че покрай това време изпадаш в дупка. Каква ти дупка , то си е цял кратер ... Хората също тъй казват ,че съм бил щастливец - имал съм това, имал съм онова, и от онези ,хартийките, пари им вика Лисицата ... Ако щастието можеше да се измерва за мен в материални придобивки несъмнено щях да съм щастлив. Да ама не ....
А в последно време все се случва така ,че покрай рождения ми ден съм сам . Миналата година го бяха забравили покрай цялата олелия за ресторанта, простих й на Лисицата, за нея това беше нещо ново, твърде от скоро я опитомявах и тя от скоро беше се превърнала от обикновено лисиче в лисица, та за това простих й. На Розата обаче не можах да простя, там е друго, с нея сме заедно от 4 години . Стана й навик на нея по това време да се захваща с грандиозни проекти, които изсмукват цялото й време. Добре де ... не е съвсем като да не се сеща за мен тая година, но тия материални изблици на внимание не са ми по вкуса на мен. Не искам подаръци бе, искам си Розата. Страшно е да си сам на рождения си ден. Разбира се не съвсем сам, с някакви там приятели , но ...
А те вече започнаха да ме питат тая година къде смятам да празнувам ... сякаш ми се празнува ... Не искам пък, искам да е ден като всеки друг. Ставам , пия си кафето, къпя се, обличам се , хващам автобуса и хайде на работа. Лисицата е там вече, в настроение е (рядко ,но не невъзможно явление), заради секса който сме правили снощи, понеже ме е дочакал да се прибера. Закачаме се нещо с колегите, затваряме, чистим и отиваме да пийнем бира както всяка вечер. Без досадни ритуални пожелания, без глупави подаръци и без глупави въпроси от сорта на "Как се чувстваш на толкова години". Вие луди ли сте ?! Това са някакви цифри, не ми действат на мен такива неща. Аз даже я забравям тая дата. А има хора ,толкова се вълнуват,че им наближава рождения ден ,все едно е някакво събитие от световна величина. И другия тъп въпрос "Какво да ти купим за подарък?" ... не искам подаръци ... искам си Розата. Ама ако им кажа ,че искам роза, ще ми подарят някое цвете ... А тя, моята Роза, е специална, една единствена и няма нищо общо с онези цветя по магазините.
Скоро някой ме пита с какво била по-различна Розата от Лисицата . Как да сравниш двете неща ? Та те са толкова различни, като ден и нощ. Розата е нежна, не винаги е съгласна с мнението ми, но никога не вика и не прехвърля негативното си настроение на мен. Лисицата е кълбо от нерви,но това е нормално, все пак тя е диво животно и като такова, още се учи как да съжителства с мен в моя свят, но не мисля ,че го разбира много добре. Гледам да не я обременявам с много информация, информацията я изморява и започва да става раздразнителна. Розата обича да бъде добре информирана, обича да й разказвам всичко детайлно, иска да знае за цветовете, за диалозите ... иска да знае всичко. Когато е била семенце, не е могла да иде да учи висше, но и не й трябва, и без това знае много неща и мързела не й е познат. Лисицата пък е ходила на всичките видове училища и си има диплома и всичко, обаче с правописа е много скарана , но е хитра, винаги търси най-лесния начин да си свърши работата и да й остане време да помързелува.
Понякога се случва да имам увлечения и по разни други цветя и животни, но обикновено са краткотрайни и бързо ми омръзват. За тях разказвам на Розата, тя поощрява тези неща, нали е далеч, иска да съм щастлив и да се забавлявам, когато не може да е наблизо. На Лисицата ги спестявам, тя има склонността да си мисли,че съм нейна плячка и не иска да ме дели с други. Но така е в природата, животните си пазят плячката, тя е единственото,което имат. А розите имат само бодли и се пазят от света с тях. Понякога си мисля,че и от мен иска да се предпази Розата с нейните бодли, а друг път сякаш ги е загубила и мога да я докосна без да ме заболи. Цветята са променливи - ту цъфтят щастливи, ту повяхват, ту се превръщат на пъпки ,а тогава са най-напрегнати. Цялото това приготовление за разцъфването много ги изморява и самовглъбява, а това обикновено става през пролетта. Ех ... защо не съм се родил по-късно ... тогава когато вече е разцъфнала и ще ми се усмихва доволно. Тогава сигурно нямаше да се наложи да си ида и нямаше да срещна Лисицата.
Вероятно това е най-обърканият ми пост, който сте чели до сега. Просто мисля пишейки, ей тъй ... изливам си душата . Трудно е да си принц понякога . Хората не разбират що за същество си и си оставаш самичък на своята планета .

четвъртък, 18 февруари 2010 г.

Да пораснеш


Спомням си как едно време излизахме с моите съученички и си бяхме самодостатъчни. Можеше просто да се разхождаме в парка, да седим на пейките пред къщи или в близката детска градина и да си говорим. Да си говорим за наши си глупости , да си ходим на гости не за да се напиваме, а просто понеже някой са го оставили сам и му правим компания, да пеем английски песнички за деца на неразбираем английски, който само аз знам ,но на тях им е забавно да повтарят след мен , да си правим среднощни разходки до морето. Само ние ... сякаш околния свят не съществуваше и на никой не му пукаше, че някой ще ни види или чуе как крещим някоя песен или обикаляме квартала празнувайки Вси Светии в дрехите на мама,баба,дядо и така нататък поради липса на време за сметка на желание. А какво правим днес ? Днес сме си чужди . Да, така е ! Днес се виждаме за не повече от час -два на някое кафе,ако може лъскаво, та да ни забележат. Непрекъснато се чудим дали пък някой ни гледа, дали ще забием някой . Не излизаме да се видим с приятели, излизаме ,за да видят хората ,че сме с приятели. Излизаме да си покажем новите дрешки, да обсъдим хората,които не присъстват, да се похвалим кой ни е изчукал, кой ни се е слагал,а сме го отсвирили и това трябва задължително да се окачестви като нещо впечатляващо. Изведнъж в ежедневието ни вече няма място за онова,което някога сме наричали приятелство. А ние уж сме си същите бе, дето до вчера играхме на стражари и апаши , а днес не ходим пеша да не си осуркаме новите обувки, не излизаме в квартала, защото не е престижно и няма да ни забележат. Не си ходим на гости просто така,освен ако не ни чакат с промишлени количества алкохол и посредствена музика. Ако случайно някой пич ни върже в дискотеката ,веднага зарязваме приятелите си и хукваме с него, нищо че с него се познаваме от 5 минути, а с приятелите от цял живот . Да не говорим колко приятелства са унищожени, понеже единия от нас отказва да бъде като другия .


Това ли значи да пораснеш ? Да се отчуждиш от света ,в който си живял до вчера, от хората, с които ви свързват толкова много емоции и спомени, да се затворим в някаква черупка и така всяка вечер поредното заведение, поредния мъж , поредното чукане и поредния повод са се изфукаш.


Скоро едно бивше гадже ме попита кога ще порасна ... Ако животът на порасналите е такъв, не мисля, че ще порасна. В моя свят все ще има място за среднощни разходки, все още излизам с приятелите си ,за да прекарам време с тях, а не да ме забележат непознатите, все още не ми пука и мога да целувам стълбовете на лампите и все още си търся приключения. А вие ?


събота, 13 февруари 2010 г.

Моят съвременен речник ... част първа

мумия - грозно същество от женски пол , по-известно като Деница
елхатник - онова ,дето го украсявате на Коледа
бухалник - сгънат във форма на фуния вестник ,служещ за убиване на буболечки и бой на досадници
добрютру - заместител на здравей (универсален поздрав )
чадърник - средство за предпазване от дъжд и слънце, ако сте по-груби може да се ползва за бухалник
обезбрадя - бръсна си брадата
обезмустача - бръсна си мустаците (вдъхновена от "сексапилните" мустаци на Милко Калайджиев"
чур - мъжки полов орган
Батман - грозно същество от мъжки пол, облечено в мъжка перелина , по-известно като Петко
картофник - улей за картофи
бохал - нощна птица , известна като бухал
цалуф - целувка
начурник - презерватив
гащо - универсална дума за бельо
курвертирам - конвертирам файл с еротично съдържание
цъкало - ключ за лампа
кучина - куче от женски пол
аналноразгезена хомоцарица - гей позьор
шапататка - шапка
гилаб - гълъб
доничка - поничките на Дънкин Донатс

четвъртък, 11 февруари 2010 г.

SMS " Обичам те"


Вчера бяхме на мои приятелки на китайски ресторант, или както ние си му викаме - "на китаец" , но нека започна от малко по-далече ,за да стигнем до същината на това , от което искам да се възмутя и да ви разкажа.

Една от моите така наречени приятелки (аз вече съм говорил за нея,но повторението е майка на знанието ..) имаше доста дълга чат връзка с един пич. Не , че не си я консумираха понякога на живо, но разстоянието Бургас - София и факта , че тогава тя беше ученичка, а той е 10 години по-голям все пак не позволяваха достатъчно честа консумация live . Комуникацията беше предимно през mIRC, тъй като по онова време още нямаше скайп , от време на време си говореха по телефона и си пишеха SMS-и . Та тая въпросна връзка приключи на скоро . Разбира се бе последвана от няколко безразборни сексуални контакта, включително и с мъж, който може да й е баща . Сега , от почти месец, тя си има уж сериозен приятел, запозна го с нас, с родителите си . Последното ми се струва прибързано, но все пак те си знаят. Той отново е по-голям, но този път поне са от един град, та се виждат всеки ден. Вчера го доведе с нас на ресторанта. До тук нищо лошо, но ... По някое време както седяха един до друг , тя му написа SMS " обичам те" . Естествено ние изразихме мнение,че тези неща не се казват по такъв начин, а тя заяви, че и било трудно да го каже . Аз започвам да си задавам въпроси. Дали пък дъъъългата чат връзка ,не я е накарала да забрави ,че чувствата се изразяват обикновено на глас,когато обектът на така наречената ти любов седи на стола до теб ? Дали пък по малко от месец е достатъчен , за да обичаш някого ? И дали щом ти е трудно да кажеш "обичам те" на глас пред другите, или поне да му го кажеш на ухото, все пак някак си не си много сигурен в чувствата си. Нека вметна,че това е първият път, в който някой от двамата споменава думата "любов", както и ,че не чухме заветното "и аз теб", а само " аз сега се храня", което ме навежда леко на мисълта,че на човечеца не му е тъй любовно както на нея и се иска, или е доста срамежлив (дано да е по-скоро второто). Друг много показателен факт беше,че той си тръгна по-рано ,понеже беше нощна смяна, но дойде пък един друг индивид , с когото тя се сваляше преди време,но той я отблъсна. Сега като се появи ,тя веднага го попита дали още е с приятелката си, и понеже той каза "да", последва коментара " еее, аз все те преследвам,а пък ти все си зает" .

И аз така си разсъждавам за себе си ... ако обичам наистина някой , мисля,че не бих се свалял на други, при това по доста отчаян според мен начин. Освен това ако държа да си запазя връзката с този някой, не бих се свалял с други ,пред хора,които познават този някой, най-малкото, понеже някой от тях може да се изпусне волно или не волно при някоя следваща среща.

Целия смисъл да ви разказвам всичко това е, защото думи като "обичам те", не бива да се изричат , без да сме сигурни в тях и без да влагаме смисъл . Също както една раздяла с някой, към когото сме имали силни чувства, не може да бъде причина да си измисляме подобни чувства и да ги отправяме към други хора. Ние сме социални същества,самотата не е приятна за никого. но това не значи, че трябва да правим прибързани действия в стремежа си да не загубим нещо, което е още в зародиша си. И не може да очакваме някой да приеме един SMS с подобно съдържание на сериозно, при положение,че нямаш смелост да му го кажеш в очите .

Не знам, може и да не съм прав, може би вече не им е нужно време на хората , да разберат дали обичат някой, може би вече така е модерно да се изразяват чувствата, по метода "абе защо да ти го казвам, като мога да ти го напиша" . Ама тогава защо им е да правят секс, като може да правят виртуален секс, хем никой няма да забременее . Така ли е устроен вече света - виртуален секс, виртуални чувства и емоции , а къде е истинското ? Защо хората си пращат помахващо човече, вместо да си напишат "здравей" , вече ви мързи и да пишете ли ? До къде ще ни доведе човешкият мързел ? И дали пък някой ден децата ни няма да си общуват с картинки, вместо с думи, понеже няма да знаят какво е това говор ?

Замислете се следващият път преди да пратите поредния си SMS с обяснения в любов или поредната емотикона , дали пък човекът към когото адресирате това не би се зарадвал повече,ако му го кажете лично .

понеделник, 8 февруари 2010 г.

Евровизия 2010 ....

Говорейки с моите познати напоследък останах неприятно изненадан,или както обичам да казвам - потресен. Или повечето хора живеят като коне с капаци , или на никого не му пука кой ще представя страната ни пред света тази година. Сигурно ако беше някаква олимпиада всички щяха да са на ясно, но нали е песенен конкурс - на кого му пука. До някъде разбира се е разбираемо предвид провалите от предните години, особено миналата ... и все пак може да нямаме добри политици, но определено имаме добри изпълнители, композитори и текстописци, които биха били достойни да ни представят пред света, така че събудете се и се поинтересувайте малко кого и как ще изпратим в Осло тази година .

Нека помогна, тази година БНТ изненадващо промени регламента . Беше избран един изпълнител - Миро . Ако на някой му е интересно как може да си го прочете в сайта на Евровизия, все пак не бъдете мързеливи ,поровете се и вие малко, няма да ви слагам всичко на тепсия. От нас се изисква единствено да изберем една от 5-те песни, с която той ще ни представи. Гласуването ще се проведе на 28.02 и ще бъде излъчвано по БНТ.

Много се чудех дали да коментирам 5-те песни, но тъй като вчера имах едно мнение, а днес го промених слушайки ги отново,смятам да оставя коментарите за по-късен етап.

И така ... песен номер 1 :
Eagle
Текст , музика и аранжимент Крум Георгиев и Ясен Козев - авторите на "Губя контрол".
Песен номер 2 :
Моят поглед в теб
Музика и аранжимент Д2, текст Д2 и Гаро .
Песен номер 3 :
Twist and Tango
Музика Томас Торнхолм, Текст Петър Панов и Дане Атлеруд, аранжимент Микаел Клаус
Песен номер 4 :
Остани
Музика Найден Андреев, Текст Иван Тенев и Александър Петров, Аранжимент Найден Андреев и Веселин Караатанасов
И накрая ,но не на последно място , песен номер 5 :
Ангел си ти
Музика Миро , Текст Михаил Михайлов , Аранжимент Гордън Дейвис и Георги Андреев.
Е ... enjoy :).
PS. Ще се радвам на коментари.

вторник, 2 февруари 2010 г.

02.02 ...


Нали днес е денят на педалите, както би се изразил всеки "нормален" (ще рече хетеросексуален) човек. Далеч съм от мисълта да се правя на жертва и да разправям колко е трудно да си гей и дрън дрън глупости. Сигурен съм ,че това може да го прочетете на много други места. Трудността не идва от факта,че си гей или лесбийка ,а от това,че те е страх да бъдеш себе си, защото някой няма да те хареса , но е много лесно да се жалваш и да повтаряш колко си неразбран . Някой някога беше казал (ще ме прощавате,но не помня имена) следното : " Да бъдеш никой , но себе си , в свят, който прави всичко възможно да те превърне в някой друг, означава да се бориш в най - трудната битка, в която някое човешко същество може да се бие, и да не спираш никога."

Идеята на този ми пост е да ви напиша някои факти за хомосексуалността,които може би не знаете, ей така, за развиване на общата култура.

Роднините на гей мъжете от женски пол са по-плодовити от останалите жени .

Всички ембриони в началото се развиват като женски, независимо какво предполагат техните XX или XY хромозоми. Започваш да ставаш мъж едва когато ,в определен момент от бременността, мозъкът на ембриона е маскулинизиран от поток полови хормони.

Всеки по-голям брат, който имате увеличава възможността да сте гей. Това се нарича "Ефектът на големия брат". Женското тяло счита мъжкия ембрион за чужд и изпраща андрогени, които правят сексуалността по-женствена, при всяко следващо зачеване на син тялото отговаря по-бързо и по-ефективно, за това и възможността детето да се роди гей се увеличава.

Според изследване ,проведено при момченца, които са били родени с много малки или без пениси и са били кастрирани и отглеждани като момичета, щом пораснели те неизменно харесвали момичета.

Изводът е ,че каквито и да се родят децата ви, те все пак са ваши деца, и ако наистина ги обичате, сексуалната им ориентация не би трябвало да ви притеснява.

И все пак честит празник на всички, които имат повод да празнуват, пък било то Петльов ден. Световния ден на влажните зони или просто факта,че са различни.

петък, 29 януари 2010 г.

Честит рожден ден на .... моя блог


Блогът ми взе ,че стана вече на 1 годинка. Не мислех да го споменавам,но сега има повод. Доживях да го видя и в"Прочети това", което значи, че имало все пак някакъв смисъл от моите глупости. Не че очаквах точно с приказка да се появя там,но все пак и това в нещо. Идеята на този пост беше да благодаря за отделеното ми внимание на всички,които ми четат глупостите. Щастлив съм ,когато ми оставяте обратна връзка за нещата,които съм искал да кажа . Надявам се ,че така ще накарам повече хора да се замислят за някои неща,или пък да се усмихнат, или просто да се отбият да послушат малко музика . Във всеки случай сте добре дошли на моята планета . :)

вторник, 26 януари 2010 г.

Къде ми са детските книжки .... Сапунени мехури


Имаше едно малко момиченце с червена панделка на косата. Веднъж то седеше в градината на тяхната къща и държеше в ръката си чашка със сапунена вода. От време на време момиченцето потапяше в чашката тънка сламчица, надуваше я със сочните си устнички и през сламчицата излизаше някой голям мехур, който светваше на слънцето с всички багри на небесната дъга и литваше във въздуха като вълшебно балонче.

Много такива сапунени мехури излизаха през сламчицата и всеки от тях мислеше, че е най - хубавият на света.

- Добре, че се откъснах от тая проста сламка - рече първият, като почервеня от радост и се понесе над лехата с маргаритките.

- Сега ще отида в царския палат и

е кацна върху короната на царя - каза вторият. - Аз напълно заслужавам това почетно място, защото по-прекрасна украса от мен няма.

- Ех, че съм летял! - въздъхна третият и стана изведнъж огненожълт като голям портокал. - Я чакай да отлетя на небето. та да заблестя и аз като слънцето над широката земя...

Тъй си мислеха всички сапунени мехури и в същия миг се пукаха, без да изпълнят желанията си и без да оставят никаква следа след себе си в ясния слънчев въздух.

А през тънката сламчица продължаваха да се раждат и умират десетки нови мехури, също тъй горделиви и краткотрайни като изчезналите си събратя, докато най-сетне сламчицата се счупи, а малкото момиченче плисна сапунената вода на земята и започна да подскача на един крак.


Светослав Минков

понеделник, 25 януари 2010 г.

Къде ми са детските книжки ... С платноходка през океана

* картинка според вашите фантазии :)

- Намислих! - извика Антон. - Ще играем на следното: "С платноходка през океана".
Разтребиха масата и я обърнаха с краката нагоре. Това беше лодката. И докато Антон правеше от покривката платно, Точица отиде в трапезарията и донесе припаси за парахода: един буркан с мармалад, кутия с масло, няколко ножа и вилици, кило картофи, една паница с компот от круши и половин шпеков салам.
- Шпековият салам е подходящ - каза тя. - Може да изтрае няколко месеца.
Натовариха припасите в лодката и в нея остана точно толкова място, колкото да се поберат децата и кучето. До масата имаше леген с вода. Докато пъруваха през океана Точица плискаше в него и накрая каза:
- Морето е страшно студено.
Антон слезе посред океана, донесе сол и я сипа в легена.
- Морската вода трябва да бъде солена - заяви той.
Последва безветрие. То продължи цели три седмици. Наистина Антон гребеше с два бастуна, но почти не мърдаха. Точица , той и кученцето Пифке изядоха шпековия салам и Точица изхленчи:
- Капитане, припасите ни са на привършване.
- Трябва да издържим! - извика Антон. - Хей там отвъд е Рио де Жанейро!
И той посочи леглото.
И понеже ги връхлетяха вълни, високи колкото къщи, Пифке падна в паницата с компота от круши и го изплиска на всички страни. Антон беше вятърът и виеше.
Най - сетне бурята премина. момчето изтика масата до леглото и слязоха на сушата в Рио де Жанейро. Местното население приветсвува сърдечно презокеанските пътешественици. Направиха обща снимка на тримата. Свит на кълбо, Пифке въодушевено ближеше лепкавата си козина. Тя имаше вкус на компот от круши.
- Аз съм Антонио Гастилионе, главният кмет на Рио де Жанейро - каза с дебел глас момчето. - Приветсвувам ви с "добре дошли" и обявявам вас и кучето за световни майстори на презокеанското пътуване.
В този момент вратата се отвори и влезе майката на Антон.
- На какво прилича тук ? - възкликна тя.
- Току що преплавахме океана - съобщи Точица.

Ерих Кестнер

неделя, 24 януари 2010 г.

Къде ми са детските книжки ... Захарното петле

* Приказката няма картинка, нека вашето въображение си измисли тогава :)

- Кри-кри, кри-кри ... - подсвирна тихичко откъм огнището гласът на щурчето. - Кри-кри, кри-кри, спиш ли ?
Ванката наостри уши, вдигна глава от възглавницата и нетърпеливо се обади:
- Хайде де!... От кога те чакам ! Как ще спя, нали тая вечер ще ми разправяш ? ...
- Кри-кри, още малко! ... - отвърна щурчето. - Ей сега, нека приспя другите. Още малко. Ти почакай !
Отвън надничаше есенна нощ. Дъждът тихо тракаше по покриви и стъкла. Кущата се смълча. Угаснаха лампите. Ванката притвори очи и се заслуша. И щурчето почна бавно и тихичко своята вечерна приказка:
- Имаше веднъж малко панаирско петле. Смешно петле от червена захар. от ония лъскави, набучени на пручици и наредени по сергиите петлета. Ей на, същот такова, само че съвсем очукано и смешно: нито гребенът му гребен, нито опашката - опашка, а клюнът му досущ като на гарга. То знаеше това и умираше от срам, сбутано между лъскавите алени хубавци, които сякаш току ще почнат да кукуригат.
- Ама че петле, а! Същинска чавка! - смееха се децата и се трупаха около другите наперени петлета.
И скоро върху широкия тезгях остана да стърчи само малкото смачкано петле. Никой не пожела да го купи. То стоеше на единствения си дървен крак и сърцето му се свиваше от мъка. Защото малкото смешно петле имаше сърце. То виждаше засмените лица на децата, които отнасяха неговите хубави братя, и тежко въздъхна:
- Няма ли и аз да зарадвам някого? Защо тогава съм се явило на света?
Падна нощта. Панаирът опустя. Заръмя дъжд... Изведнъж петлето усети, че нещо меко и пухкаво се долепи до гърба му. Бяха му израстнали истински криле. То веднага се издигна и понесе във въздуха - вън от дюкяна, над покрива, над града.
И заедно с мокрия вятър малкото петле се вмъкна в счупения прозорец на схлупена обушарница. Ръждиво газениче мъждукаше в средата. В къта лежеше малко чираче и гореше в треска.

* Установих ,че липсва и страница тук ... така че края е неизвестен .

петък, 22 януари 2010 г.

Къде ми са детските книжки ... За да имаш приятели


Не е чак толкова трудно да имаш приятели!

Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по пелето скитаха ветрове, но никой не се спираше пред него, прелитаха птици, но нито една не се скриваше в клоните му, защото бе още голо. Наблизо минаваше река, ала тя не се спря нито веднъж при дървото да си побубрят. Реката бързаше да се събере с друга река, за си приказват заедно из пътя, докато стигнат до морето.

Минаваха хора, разбира се, но те си отиваха по рабтата и никои не се спираше при дървото. Понякога то си мислеше, че е най-хубаво да може да тръгне нанякъде. Но дърветата не могат да вървят, не могат избягат дори и когато видят, че селяните идват с брадвите да ги секат.

Тъй беше до пролетта. Щом доиде пролетта, дървото се разлисти, тури си много хубава зелена шапка, но пак си стоеше самичко.

Веднъж видя, че един ястреб предследва врабче в небето. Вражчето пищеше и тъй като наоколо всичко бе голо, скри се в зеления клонак на дървото. Дървото не се разсърди. Те с врабчето си бъбриха през цялата нощ, а после птичката си направи гнездо и легна в него да мъти.

Един ден под дървото спря каруца. Селянинът разпрегна конете, тури им сено , а сам той легна да поспи. Минаха други селяни, видяха хубавата сянка под дървото и решиха и те да си починат по пътя. Насядаха и почнаха да си разказват истории, а дървото слушаше и му беше приятно, че не е само. То стоеше и гледаше да разстила добре сянката си, да не би хората да кажат, че сянката не е хубава, и да си отидат.

Оттогава, който минеше по пътя, все спираше под хубавата сянка да си почине. Вярно е , че дървото не можеше да върви с хората по пътя, но нали им услужваше със сянката си!

Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да си има приятели, то трябва да им дава своята сянка.


Йордан Радичков


понеделник, 18 януари 2010 г.

Къде ми са детските книжки - Корабчето


Тръгнали Жабчето, Пиленцето, Мишлето, Мравката и Бръмбарчето да се разхождат. Стигнали до реката.
- Хайде да се окъпем! - заквакало Жабчето и скочило във водата.
- Ние не можем да плуваме - отговорили Пиленцето, Мишлето, Мравката и Бръмбарчето.
- Ква-ха-ха! Ква-ха-ха! - заквакало Жабчето - Вас май за нищо не ви бива! - и така започнало да се смее, че едва не се задавило.
Обидили се Мишлето, Пиленцето, мравката и Бръмбарчето. Замислили се. Мислили, мислили и измислили. Отишло Пиленцето и донесло едно листенце. Мишлето - орехова черупка, Мравката домъкнала сламка, а Бръмбарчето - връвчица. И работата започнала : мушнали едния край на сламката в черупката, завързали листенцето с връвчицата - построили корабче! Пуснали корабчето във водата, седнали в него и заплували.
Жабчето подало глава от водата - искало още да се посмее, но корабчето било делече ... иди го гони !

Николай Драганов








неделя, 17 януари 2010 г.

Къде ми са детските книжки ...

Нали сега съм си в старото "вкъщи" и бях сам през уйкенда , та реших да се разровя из "прашния съндък" с детските ми книжки и да споделя с вас някои от любимите ми, но неизвестни приказки. А и ако не друго ,така ще мога да си ги чета където и да съм .


КОГАТО СВЪРШИ ЛЯТОТО


(За рисунката явно съм помогнал и аз)

Моторът на колата забръмча.

-Тръгваме - каза бащата. - Нали се сбогува с баба си ?

- Да - каза Мони.

Баба му стоеше пред портата и очите и блестяха. Тя му махна с ръка .

Когато едно момче прекара цяло лято на село при своята баба и когато дойде време това момче да си върви, защото от утре отива на училище, на портата винаги стои една баба с блеснали очи и му маха с ръка.

- Чакай, татко ! - каза Мони. - Забравих да се сбогувам с Красимира .

Мони затича към двора. Едно кафяво теленце, сякаш правено от шоколад, идеше към него. Това беше Красимира.

- Довиждане, Карасимира! - каза Мони. - треябва да вървя, защото утре съм на училище.

"Пляс-пляс, кукуригу-у!"

Беше един бял петел с червен гребен, килнат на една страна.

-О, Коко, извинявай, за малко щях да те забравя. Хайде, довиждане. Аз ще идвам през ваканциите, Коко ....

Откъм улицата се чу викът на клаксона.

- Ида! - отвърна Мони, но още не му се тръгваше.

Искаше му де да погледне още веднъж целия двор, където бе играл до късни вечери. Ябълката, на която се полюляваше празната люлка, завързана от дядо му. Електрическата помпа с бистра вода. Цветните лехи. Лозата с ранното грозде ... всяко камъче и стръкче.

- Довиждане! - каза Мони и тръгна.

Пръв петелът изпляска с криле. Теленцето протегна муцунка. Лозата зашумя с листата си и спусна ниско най-узрелия си грозд.

Когато едно момче прекара лятото на село при баба и при дядо и когато това момче стане приятел на всички, щом дойде време да върви на училище, такова изпращане заслужава.

Георги Мишев