Розата, Лисицата и Аз (предрождени размисли)

Наближава рожденият ми ден, хората казват,че покрай това време изпадаш в дупка. Каква ти дупка , то си е цял кратер ... Хората също тъй казват ,че съм бил щастливец - имал съм това, имал съм онова, и от онези ,хартийките, пари им вика Лисицата ... Ако щастието можеше да се измерва за мен в материални придобивки несъмнено щях да съм щастлив. Да ама не ....
А в последно време все се случва така ,че покрай рождения ми ден съм сам . Миналата година го бяха забравили покрай цялата олелия за ресторанта, простих й на Лисицата, за нея това беше нещо ново, твърде от скоро я опитомявах и тя от скоро беше се превърнала от обикновено лисиче в лисица, та за това простих й. На Розата обаче не можах да простя, там е друго, с нея сме заедно от 4 години . Стана й навик на нея по това време да се захваща с грандиозни проекти, които изсмукват цялото й време. Добре де ... не е съвсем като да не се сеща за мен тая година, но тия материални изблици на внимание не са ми по вкуса на мен. Не искам подаръци бе, искам си Розата. Страшно е да си сам на рождения си ден. Разбира се не съвсем сам, с някакви там приятели , но ...
А те вече започнаха да ме питат тая година къде смятам да празнувам ... сякаш ми се празнува ... Не искам пък, искам да е ден като всеки друг. Ставам , пия си кафето, къпя се, обличам се , хващам автобуса и хайде на работа. Лисицата е там вече, в настроение е (рядко ,но не невъзможно явление), заради секса който сме правили снощи, понеже ме е дочакал да се прибера. Закачаме се нещо с колегите, затваряме, чистим и отиваме да пийнем бира както всяка вечер. Без досадни ритуални пожелания, без глупави подаръци и без глупави въпроси от сорта на "Как се чувстваш на толкова години". Вие луди ли сте ?! Това са някакви цифри, не ми действат на мен такива неща. Аз даже я забравям тая дата. А има хора ,толкова се вълнуват,че им наближава рождения ден ,все едно е някакво събитие от световна величина. И другия тъп въпрос "Какво да ти купим за подарък?" ... не искам подаръци ... искам си Розата. Ама ако им кажа ,че искам роза, ще ми подарят някое цвете ... А тя, моята Роза, е специална, една единствена и няма нищо общо с онези цветя по магазините.
Скоро някой ме пита с какво била по-различна Розата от Лисицата . Как да сравниш двете неща ? Та те са толкова различни, като ден и нощ. Розата е нежна, не винаги е съгласна с мнението ми, но никога не вика и не прехвърля негативното си настроение на мен. Лисицата е кълбо от нерви,но това е нормално, все пак тя е диво животно и като такова, още се учи как да съжителства с мен в моя свят, но не мисля ,че го разбира много добре. Гледам да не я обременявам с много информация, информацията я изморява и започва да става раздразнителна. Розата обича да бъде добре информирана, обича да й разказвам всичко детайлно, иска да знае за цветовете, за диалозите ... иска да знае всичко. Когато е била семенце, не е могла да иде да учи висше, но и не й трябва, и без това знае много неща и мързела не й е познат. Лисицата пък е ходила на всичките видове училища и си има диплома и всичко, обаче с правописа е много скарана , но е хитра, винаги търси най-лесния начин да си свърши работата и да й остане време да помързелува.
Понякога се случва да имам увлечения и по разни други цветя и животни, но обикновено са краткотрайни и бързо ми омръзват. За тях разказвам на Розата, тя поощрява тези неща, нали е далеч, иска да съм щастлив и да се забавлявам, когато не може да е наблизо. На Лисицата ги спестявам, тя има склонността да си мисли,че съм нейна плячка и не иска да ме дели с други. Но така е в природата, животните си пазят плячката, тя е единственото,което имат. А розите имат само бодли и се пазят от света с тях. Понякога си мисля,че и от мен иска да се предпази Розата с нейните бодли, а друг път сякаш ги е загубила и мога да я докосна без да ме заболи. Цветята са променливи - ту цъфтят щастливи, ту повяхват, ту се превръщат на пъпки ,а тогава са най-напрегнати. Цялото това приготовление за разцъфването много ги изморява и самовглъбява, а това обикновено става през пролетта. Ех ... защо не съм се родил по-късно ... тогава когато вече е разцъфнала и ще ми се усмихва доволно. Тогава сигурно нямаше да се наложи да си ида и нямаше да срещна Лисицата.
Вероятно това е най-обърканият ми пост, който сте чели до сега. Просто мисля пишейки, ей тъй ... изливам си душата . Трудно е да си принц понякога . Хората не разбират що за същество си и си оставаш самичък на своята планета .