вторник, 27 юли 2010 г.

... Малкия Принц бе тъжен ...

По-голямата част от живота ни е серия от образи, които минават покрай нас както табелите на градовете , когато караме по магистрала. Но понякога някой момент се застоява за секунда повече и ние знаем, че това е повече от обикновено образ.
Това не са мои думи , не помня кой го беше казал или написал ... Но какво става, ако някой от тези необикновени образи изведнъж започне да те приема за крайпътен знак ? Знак като всички останали милиони крайпътни знаци и да те сравнява с тях. И изобщо кой е измислил тази глупост със сравняването ? Можеш да сравняваш предмети, но не можеш да сравняваш хора.
Имам теория ,че хората изпитват нужда да сравняват , когато се окажат неподготвени да се справят с различността на някого. Той им се струва толкова странен , страшен и опасен дори, че се опитват да му намерят еквивалент, и когато това не стане започват с упреците.
Осъзнайте се, не можем да избягаме от себе си. И не можем всички да сме еднакви . Най- лошото нещо, което може да направиш ,ако познаваш такъв човек, е да се опиташ да го промениш, да го вкараш в своя стереотип. Повярвайте ми, това не може да се случи. Можете единствено да нараните някого по този начин. А е много страшно когато започнеш да усещаш хората, които са ти били близки като непознати .

3 коментара:

  1. Красотата е в индивидуалността. :) Винаги, когато се разминавам с някои хора на улицата (които може би се явяват пътни знаци в случая) се замислям какви са те, какво обичат и какво мразят... ужасно е интересно, всеки един човек е като някаква голяма книга, пълна с тайни и всякакви магически неща, трябва само да ги откриеш...
    А да сравняваш и да правиш стереотипи - това за мен си е направо грях. Защото ние не сме овце. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Именно, ама не мога да разбера , защо другите не го разбират и искат все да вкарват нещата в рамка .

    ОтговорИзтриване
  3. аз пък обичам офце. (: и фройд явно също е обичал офце. (: пък и офцете също се различават една от друга, но това вече става прекалено дълга тема. Р:

    ***

    всички хора обичат да са до някаква степен подредени - да има някаква последователност в нещата, които вършат. това създава основа на поведение и навици, които пък създават сигурност. дори да не планираш деня си до минутата, знаеш кое след кое следва и когато се появи нещо ново, просто го вместваш между вече утвърдените. не се налага да правиш съвършенно нов план. и съответно, ако ти се наложи да направиш нещо ново, би ти било по-лесно, ако можеш да му намериш някои сходни черти с нещо, с което вече си успял да се справиш. (:

    същото е и при взаимоотношенията между хората и рамките, на които толкова се дразниш.
    всички, подчертавам, абсолютно всички хора се страхуват от непознатото. просто при него опитът и сигурността липсват. когато не знаеш какво да очакваш от едно нещо, това го прави да изглежда плашещо. а няма човек, който да се отнася мило и любезно към нещо, което може да бъде някакъв вид заплаха за него. за да се избегне това са измислени стереотипите. (:

    хората натикват познатите си в такива стереотипни кутийки, всяка с надпис определено силно изявено качество или недостатък, може би и отметки за минали грешки. и когато се запознават с някой нов, те му търсят аналог сред вече опознатите. логично е, вече знаеш какво е проработило при взаимоотношенията ти с предишния и е доста вероятно същото нещо да проработи отново. (:
    проблемът идва, когато хората си изградят някакъв образ за теб и очакват да постъпваш както би го направил и образът в главата им. отново става въпрос за сигурност, но този път не говорим за опит, а за болните фантазии на някакъв кукловод. :/ и когато двата образа се разминават драстично, "започват упрец;ите". защото съвсем нормално - ти няма доброволно да започнеш да постъпваш като измисленият образ, но и те няма да се дадат без бой. :д това е лошото на ситуацията, а не стереотипите като цяло. (:

    "А да сравняваш и да правиш стереотипи - това за мен си е направо грях." - нищо лично, но това е най-тъпото нещо, което съм чувала.
    всеки сравнява другите. ок, замисли се ти колко пъти казваш "с нея/него имаме много общо" или пък "с него/нея нямаме нищо общо". схвана ли идеята ? (:
    самият факт, че си открила общи черти между теб и някой друг, или че не си открила такива, значи, че ти вече си направила сравнението. (:

    с последното обаче съм съгласна - не бива да променяш хората към нещо, което ти смяташ за правилно. а и нямаш право да го правиш. (: в една велика книга бяха определили това като един от най-големите грехове. (:

    по същата причина е напълно нормално да се отчуждиш с някой, който ти е бил близък. хората се променят, невинаги в една и съща посока и просто в един момент нещата, които са ги свързвали няма да ги има. не мисля, че има смисъл да го обяснявам, ти би трябвало да го знаеш по-добре от мен. (:

    и извинявай за дългия коментар. (: просто имам какво да кажа по темата, а и беше късно, беше ми скучно, и ти не отговаряше в скайп. :д

    ОтговорИзтриване