четвъртък, 18 февруари 2010 г.

Да пораснеш


Спомням си как едно време излизахме с моите съученички и си бяхме самодостатъчни. Можеше просто да се разхождаме в парка, да седим на пейките пред къщи или в близката детска градина и да си говорим. Да си говорим за наши си глупости , да си ходим на гости не за да се напиваме, а просто понеже някой са го оставили сам и му правим компания, да пеем английски песнички за деца на неразбираем английски, който само аз знам ,но на тях им е забавно да повтарят след мен , да си правим среднощни разходки до морето. Само ние ... сякаш околния свят не съществуваше и на никой не му пукаше, че някой ще ни види или чуе как крещим някоя песен или обикаляме квартала празнувайки Вси Светии в дрехите на мама,баба,дядо и така нататък поради липса на време за сметка на желание. А какво правим днес ? Днес сме си чужди . Да, така е ! Днес се виждаме за не повече от час -два на някое кафе,ако може лъскаво, та да ни забележат. Непрекъснато се чудим дали пък някой ни гледа, дали ще забием някой . Не излизаме да се видим с приятели, излизаме ,за да видят хората ,че сме с приятели. Излизаме да си покажем новите дрешки, да обсъдим хората,които не присъстват, да се похвалим кой ни е изчукал, кой ни се е слагал,а сме го отсвирили и това трябва задължително да се окачестви като нещо впечатляващо. Изведнъж в ежедневието ни вече няма място за онова,което някога сме наричали приятелство. А ние уж сме си същите бе, дето до вчера играхме на стражари и апаши , а днес не ходим пеша да не си осуркаме новите обувки, не излизаме в квартала, защото не е престижно и няма да ни забележат. Не си ходим на гости просто така,освен ако не ни чакат с промишлени количества алкохол и посредствена музика. Ако случайно някой пич ни върже в дискотеката ,веднага зарязваме приятелите си и хукваме с него, нищо че с него се познаваме от 5 минути, а с приятелите от цял живот . Да не говорим колко приятелства са унищожени, понеже единия от нас отказва да бъде като другия .


Това ли значи да пораснеш ? Да се отчуждиш от света ,в който си живял до вчера, от хората, с които ви свързват толкова много емоции и спомени, да се затворим в някаква черупка и така всяка вечер поредното заведение, поредния мъж , поредното чукане и поредния повод са се изфукаш.


Скоро едно бивше гадже ме попита кога ще порасна ... Ако животът на порасналите е такъв, не мисля, че ще порасна. В моя свят все ще има място за среднощни разходки, все още излизам с приятелите си ,за да прекарам време с тях, а не да ме забележат непознатите, все още не ми пука и мога да целувам стълбовете на лампите и все още си търся приключения. А вие ?


събота, 13 февруари 2010 г.

Моят съвременен речник ... част първа

мумия - грозно същество от женски пол , по-известно като Деница
елхатник - онова ,дето го украсявате на Коледа
бухалник - сгънат във форма на фуния вестник ,служещ за убиване на буболечки и бой на досадници
добрютру - заместител на здравей (универсален поздрав )
чадърник - средство за предпазване от дъжд и слънце, ако сте по-груби може да се ползва за бухалник
обезбрадя - бръсна си брадата
обезмустача - бръсна си мустаците (вдъхновена от "сексапилните" мустаци на Милко Калайджиев"
чур - мъжки полов орган
Батман - грозно същество от мъжки пол, облечено в мъжка перелина , по-известно като Петко
картофник - улей за картофи
бохал - нощна птица , известна като бухал
цалуф - целувка
начурник - презерватив
гащо - универсална дума за бельо
курвертирам - конвертирам файл с еротично съдържание
цъкало - ключ за лампа
кучина - куче от женски пол
аналноразгезена хомоцарица - гей позьор
шапататка - шапка
гилаб - гълъб
доничка - поничките на Дънкин Донатс

четвъртък, 11 февруари 2010 г.

SMS " Обичам те"


Вчера бяхме на мои приятелки на китайски ресторант, или както ние си му викаме - "на китаец" , но нека започна от малко по-далече ,за да стигнем до същината на това , от което искам да се възмутя и да ви разкажа.

Една от моите така наречени приятелки (аз вече съм говорил за нея,но повторението е майка на знанието ..) имаше доста дълга чат връзка с един пич. Не , че не си я консумираха понякога на живо, но разстоянието Бургас - София и факта , че тогава тя беше ученичка, а той е 10 години по-голям все пак не позволяваха достатъчно честа консумация live . Комуникацията беше предимно през mIRC, тъй като по онова време още нямаше скайп , от време на време си говореха по телефона и си пишеха SMS-и . Та тая въпросна връзка приключи на скоро . Разбира се бе последвана от няколко безразборни сексуални контакта, включително и с мъж, който може да й е баща . Сега , от почти месец, тя си има уж сериозен приятел, запозна го с нас, с родителите си . Последното ми се струва прибързано, но все пак те си знаят. Той отново е по-голям, но този път поне са от един град, та се виждат всеки ден. Вчера го доведе с нас на ресторанта. До тук нищо лошо, но ... По някое време както седяха един до друг , тя му написа SMS " обичам те" . Естествено ние изразихме мнение,че тези неща не се казват по такъв начин, а тя заяви, че и било трудно да го каже . Аз започвам да си задавам въпроси. Дали пък дъъъългата чат връзка ,не я е накарала да забрави ,че чувствата се изразяват обикновено на глас,когато обектът на така наречената ти любов седи на стола до теб ? Дали пък по малко от месец е достатъчен , за да обичаш някого ? И дали щом ти е трудно да кажеш "обичам те" на глас пред другите, или поне да му го кажеш на ухото, все пак някак си не си много сигурен в чувствата си. Нека вметна,че това е първият път, в който някой от двамата споменава думата "любов", както и ,че не чухме заветното "и аз теб", а само " аз сега се храня", което ме навежда леко на мисълта,че на човечеца не му е тъй любовно както на нея и се иска, или е доста срамежлив (дано да е по-скоро второто). Друг много показателен факт беше,че той си тръгна по-рано ,понеже беше нощна смяна, но дойде пък един друг индивид , с когото тя се сваляше преди време,но той я отблъсна. Сега като се появи ,тя веднага го попита дали още е с приятелката си, и понеже той каза "да", последва коментара " еее, аз все те преследвам,а пък ти все си зает" .

И аз така си разсъждавам за себе си ... ако обичам наистина някой , мисля,че не бих се свалял на други, при това по доста отчаян според мен начин. Освен това ако държа да си запазя връзката с този някой, не бих се свалял с други ,пред хора,които познават този някой, най-малкото, понеже някой от тях може да се изпусне волно или не волно при някоя следваща среща.

Целия смисъл да ви разказвам всичко това е, защото думи като "обичам те", не бива да се изричат , без да сме сигурни в тях и без да влагаме смисъл . Също както една раздяла с някой, към когото сме имали силни чувства, не може да бъде причина да си измисляме подобни чувства и да ги отправяме към други хора. Ние сме социални същества,самотата не е приятна за никого. но това не значи, че трябва да правим прибързани действия в стремежа си да не загубим нещо, което е още в зародиша си. И не може да очакваме някой да приеме един SMS с подобно съдържание на сериозно, при положение,че нямаш смелост да му го кажеш в очите .

Не знам, може и да не съм прав, може би вече не им е нужно време на хората , да разберат дали обичат някой, може би вече така е модерно да се изразяват чувствата, по метода "абе защо да ти го казвам, като мога да ти го напиша" . Ама тогава защо им е да правят секс, като може да правят виртуален секс, хем никой няма да забременее . Така ли е устроен вече света - виртуален секс, виртуални чувства и емоции , а къде е истинското ? Защо хората си пращат помахващо човече, вместо да си напишат "здравей" , вече ви мързи и да пишете ли ? До къде ще ни доведе човешкият мързел ? И дали пък някой ден децата ни няма да си общуват с картинки, вместо с думи, понеже няма да знаят какво е това говор ?

Замислете се следващият път преди да пратите поредния си SMS с обяснения в любов или поредната емотикона , дали пък човекът към когото адресирате това не би се зарадвал повече,ако му го кажете лично .

понеделник, 8 февруари 2010 г.

Евровизия 2010 ....

Говорейки с моите познати напоследък останах неприятно изненадан,или както обичам да казвам - потресен. Или повечето хора живеят като коне с капаци , или на никого не му пука кой ще представя страната ни пред света тази година. Сигурно ако беше някаква олимпиада всички щяха да са на ясно, но нали е песенен конкурс - на кого му пука. До някъде разбира се е разбираемо предвид провалите от предните години, особено миналата ... и все пак може да нямаме добри политици, но определено имаме добри изпълнители, композитори и текстописци, които биха били достойни да ни представят пред света, така че събудете се и се поинтересувайте малко кого и как ще изпратим в Осло тази година .

Нека помогна, тази година БНТ изненадващо промени регламента . Беше избран един изпълнител - Миро . Ако на някой му е интересно как може да си го прочете в сайта на Евровизия, все пак не бъдете мързеливи ,поровете се и вие малко, няма да ви слагам всичко на тепсия. От нас се изисква единствено да изберем една от 5-те песни, с която той ще ни представи. Гласуването ще се проведе на 28.02 и ще бъде излъчвано по БНТ.

Много се чудех дали да коментирам 5-те песни, но тъй като вчера имах едно мнение, а днес го промених слушайки ги отново,смятам да оставя коментарите за по-късен етап.

И така ... песен номер 1 :
Eagle
Текст , музика и аранжимент Крум Георгиев и Ясен Козев - авторите на "Губя контрол".
Песен номер 2 :
Моят поглед в теб
Музика и аранжимент Д2, текст Д2 и Гаро .
Песен номер 3 :
Twist and Tango
Музика Томас Торнхолм, Текст Петър Панов и Дане Атлеруд, аранжимент Микаел Клаус
Песен номер 4 :
Остани
Музика Найден Андреев, Текст Иван Тенев и Александър Петров, Аранжимент Найден Андреев и Веселин Караатанасов
И накрая ,но не на последно място , песен номер 5 :
Ангел си ти
Музика Миро , Текст Михаил Михайлов , Аранжимент Гордън Дейвис и Георги Андреев.
Е ... enjoy :).
PS. Ще се радвам на коментари.

вторник, 2 февруари 2010 г.

02.02 ...


Нали днес е денят на педалите, както би се изразил всеки "нормален" (ще рече хетеросексуален) човек. Далеч съм от мисълта да се правя на жертва и да разправям колко е трудно да си гей и дрън дрън глупости. Сигурен съм ,че това може да го прочетете на много други места. Трудността не идва от факта,че си гей или лесбийка ,а от това,че те е страх да бъдеш себе си, защото някой няма да те хареса , но е много лесно да се жалваш и да повтаряш колко си неразбран . Някой някога беше казал (ще ме прощавате,но не помня имена) следното : " Да бъдеш никой , но себе си , в свят, който прави всичко възможно да те превърне в някой друг, означава да се бориш в най - трудната битка, в която някое човешко същество може да се бие, и да не спираш никога."

Идеята на този ми пост е да ви напиша някои факти за хомосексуалността,които може би не знаете, ей така, за развиване на общата култура.

Роднините на гей мъжете от женски пол са по-плодовити от останалите жени .

Всички ембриони в началото се развиват като женски, независимо какво предполагат техните XX или XY хромозоми. Започваш да ставаш мъж едва когато ,в определен момент от бременността, мозъкът на ембриона е маскулинизиран от поток полови хормони.

Всеки по-голям брат, който имате увеличава възможността да сте гей. Това се нарича "Ефектът на големия брат". Женското тяло счита мъжкия ембрион за чужд и изпраща андрогени, които правят сексуалността по-женствена, при всяко следващо зачеване на син тялото отговаря по-бързо и по-ефективно, за това и възможността детето да се роди гей се увеличава.

Според изследване ,проведено при момченца, които са били родени с много малки или без пениси и са били кастрирани и отглеждани като момичета, щом пораснели те неизменно харесвали момичета.

Изводът е ,че каквито и да се родят децата ви, те все пак са ваши деца, и ако наистина ги обичате, сексуалната им ориентация не би трябвало да ви притеснява.

И все пак честит празник на всички, които имат повод да празнуват, пък било то Петльов ден. Световния ден на влажните зони или просто факта,че са различни.