Спомням си как едно време излизахме с моите съученички и си бяхме самодостатъчни. Можеше просто да се разхождаме в парка, да седим на пейките пред къщи или в близката детска градина и да си говорим. Да си говорим за наши си глупости , да си ходим на гости не за да се напиваме, а просто понеже някой са го оставили сам и му правим компания, да пеем английски песнички за деца на неразбираем английски, който само аз знам ,но на тях им е забавно да повтарят след мен , да си правим среднощни разходки до морето. Само ние ... сякаш околния свят не съществуваше и на никой не му пукаше, че някой ще ни види или чуе как крещим някоя песен или обикаляме квартала празнувайки Вси Светии в дрехите на мама,баба,дядо и така нататък поради липса на време за сметка на желание. А какво правим днес ? Днес сме си чужди . Да, така е ! Днес се виждаме за не повече от час -два на някое кафе,ако може лъскаво, та да ни забележат. Непрекъснато се чудим дали пък някой ни гледа, дали ще забием някой . Не излизаме да се видим с приятели, излизаме ,за да видят хората ,че сме с приятели. Излизаме да си покажем новите дрешки, да обсъдим хората,които не присъстват, да се похвалим кой ни е изчукал, кой ни се е слагал,а сме го отсвирили и това трябва задължително да се окачестви като нещо впечатляващо. Изведнъж в ежедневието ни вече няма място за онова,което някога сме наричали приятелство. А ние уж сме си същите бе, дето до вчера играхме на стражари и апаши , а днес не ходим пеша да не си осуркаме новите обувки, не излизаме в квартала, защото не е престижно и няма да ни забележат. Не си ходим на гости просто така,освен ако не ни чакат с промишлени количества алкохол и посредствена музика. Ако случайно някой пич ни върже в дискотеката ,веднага зарязваме приятелите си и хукваме с него, нищо че с него се познаваме от 5 минути, а с приятелите от цял живот . Да не говорим колко приятелства са унищожени, понеже единия от нас отказва да бъде като другия .
Това ли значи да пораснеш ? Да се отчуждиш от света ,в който си живял до вчера, от хората, с които ви свързват толкова много емоции и спомени, да се затворим в някаква черупка и така всяка вечер поредното заведение, поредния мъж , поредното чукане и поредния повод са се изфукаш.
Скоро едно бивше гадже ме попита кога ще порасна ... Ако животът на порасналите е такъв, не мисля, че ще порасна. В моя свят все ще има място за среднощни разходки, все още излизам с приятелите си ,за да прекарам време с тях, а не да ме забележат непознатите, все още не ми пука и мога да целувам стълбовете на лампите и все още си търся приключения. А вие ?
Ами виж сега..Повечето нещо,които си описала наистина са така..но има и хубави страни на това да си пораснал..или поне да си мислиш, че си пораснал... Възможно е като ''пораснал'' да правиш си с приятелите си същите неща, които сте правили като деца и юноши...просто нещата стават малко по-повърхностни, за съжаление.просто работата е повече, всеки е по-зает, по-вглъбен в собствените си проблеми и понякога не оценява напълно хората, които са около него, старите приятели. Виждате се, когато можете, пиете по едно бързо кафе и се опитвате да се наприказвате за няколко месеца напред..в това няма нищо лошо и не означава, че връзката между вас се е отслабила, просто нямате толкова свободно време да правите всички онези неща, които сте правили преди...
ОтговорИзтриванеСтатията ми хареса :)
добре казано :)
ОтговорИзтриванеи да, това не е порастване, а деградиране на ценностите, което е тенденция в обществото от доста време насам
@The Red Witch Повърхностността е това,от което винаги съм бягал и в никакъв случай не допуска да се прокрадва в отношенията ми се приятелите.
ОтговорИзтриванеКакво значи да порастнеш...Ами според мен означава да се разшириш около това, което си бил. И едновременно с това, да разшириш и това, което си бил. Ако порастването е просто отдалечаване във времето от детството, то това е всъщност остаряване. Доста цинизъм се прокрадва в есето ти. Защо ли?
ОтговорИзтриванеЗащото заедно с порастването хората започват да стават повърхностни, а това е ужасно .
ОтговорИзтриванеН. Никифоров,
ОтговорИзтриванемного хубав и поучителен коментар, присъединявам се с две ръце към казаното от теб, но не разбрах, къде видя цинизъм в поста?!?
Те и мен все ме юркат да пораста по чуждите стандарти, но истинското порастване според мен е в това да се радвиеш, да живеш, да си си ти, да устоиш на всичкия натиск и да не загубиш собстванета си идентичност. Може би, когато порастем лъсват детските ни страхове и комплекси, в детството някак по-прикрити и незабележими, накак скрити и не от кой знае какъв интерес за околните. Но когато порастем и станем едни от "големите", то тогава попадаме в нова среда, с нови "задължения" и очаквания... В този свят на пораснали, аз лично съм намерила начин да бъда себе си, намерил си го и ти. Със сигурност и мъничето, което имаш в живота ти също много помага за което.. поне на мен моето ми помага.
ОтговорИзтриванеЗагубата на идентичност наистина е много сериозен проблем. Но тази загуба се насажда на децата от малки ,още като ги питат "А ти на кого искаш да приличаш?" . Защо не ги питат "Ти какъв искаш да си?", а не "Като кого искаш да си?" ?
ОтговорИзтриване