Имаше едно малко момиченце с червена панделка на косата. Веднъж то седеше в градината на тяхната къща и държеше в ръката си чашка със сапунена вода. От време на време момиченцето потапяше в чашката тънка сламчица, надуваше я със сочните си устнички и през сламчицата излизаше някой голям мехур, който светваше на слънцето с всички багри на небесната дъга и литваше във въздуха като вълшебно балонче.
Много такива сапунени мехури излизаха през сламчицата и всеки от тях мислеше, че е най - хубавият на света.
- Добре, че се откъснах от тая проста сламка - рече първият, като почервеня от радост и се понесе над лехата с маргаритките.
- Сега ще отида в царския палат и
е кацна върху короната на царя - каза вторият. - Аз напълно заслужавам това почетно място, защото по-прекрасна украса от мен няма.
- Ех, че съм летял! - въздъхна третият и стана изведнъж огненожълт като голям портокал. - Я чакай да отлетя на небето. та да заблестя и аз като слънцето над широката земя...
Тъй си мислеха всички сапунени мехури и в същия миг се пукаха, без да изпълнят желанията си и без да оставят никаква следа след себе си в ясния слънчев въздух.
А през тънката сламчица продължаваха да се раждат и умират десетки нови мехури, също тъй горделиви и краткотрайни като изчезналите си събратя, докато най-сетне сламчицата се счупи, а малкото момиченче плисна сапунената вода на земята и започна да подскача на един крак.
Светослав Минков
Няма коментари:
Публикуване на коментар