- Намислих! - извика Антон. - Ще играем на следното: "С платноходка през океана".
Разтребиха масата и я обърнаха с краката нагоре. Това беше лодката. И докато Антон правеше от покривката платно, Точица отиде в трапезарията и донесе припаси за парахода: един буркан с мармалад, кутия с масло, няколко ножа и вилици, кило картофи, една паница с компот от круши и половин шпеков салам.
- Шпековият салам е подходящ - каза тя. - Може да изтрае няколко месеца.
Натовариха припасите в лодката и в нея остана точно толкова място, колкото да се поберат децата и кучето. До масата имаше леген с вода. Докато пъруваха през океана Точица плискаше в него и накрая каза:
- Морето е страшно студено.
Антон слезе посред океана, донесе сол и я сипа в легена.
- Морската вода трябва да бъде солена - заяви той.
Последва безветрие. То продължи цели три седмици. Наистина Антон гребеше с два бастуна, но почти не мърдаха. Точица , той и кученцето Пифке изядоха шпековия салам и Точица изхленчи:
- Капитане, припасите ни са на привършване.
- Трябва да издържим! - извика Антон. - Хей там отвъд е Рио де Жанейро!
И той посочи леглото.
И понеже ги връхлетяха вълни, високи колкото къщи, Пифке падна в паницата с компота от круши и го изплиска на всички страни. Антон беше вятърът и виеше.
Най - сетне бурята премина. момчето изтика масата до леглото и слязоха на сушата в Рио де Жанейро. Местното население приветсвува сърдечно презокеанските пътешественици. Направиха обща снимка на тримата. Свит на кълбо, Пифке въодушевено ближеше лепкавата си козина. Тя имаше вкус на компот от круши.
- Аз съм Антонио Гастилионе, главният кмет на Рио де Жанейро - каза с дебел глас момчето. - Приветсвувам ви с "добре дошли" и обявявам вас и кучето за световни майстори на презокеанското пътуване.
В този момент вратата се отвори и влезе майката на Антон.
- На какво прилича тук ? - възкликна тя.
- Току що преплавахме океана - съобщи Точица.
Ерих Кестнер
Няма коментари:
Публикуване на коментар