неделя, 24 януари 2010 г.

Къде ми са детските книжки ... Захарното петле

* Приказката няма картинка, нека вашето въображение си измисли тогава :)

- Кри-кри, кри-кри ... - подсвирна тихичко откъм огнището гласът на щурчето. - Кри-кри, кри-кри, спиш ли ?
Ванката наостри уши, вдигна глава от възглавницата и нетърпеливо се обади:
- Хайде де!... От кога те чакам ! Как ще спя, нали тая вечер ще ми разправяш ? ...
- Кри-кри, още малко! ... - отвърна щурчето. - Ей сега, нека приспя другите. Още малко. Ти почакай !
Отвън надничаше есенна нощ. Дъждът тихо тракаше по покриви и стъкла. Кущата се смълча. Угаснаха лампите. Ванката притвори очи и се заслуша. И щурчето почна бавно и тихичко своята вечерна приказка:
- Имаше веднъж малко панаирско петле. Смешно петле от червена захар. от ония лъскави, набучени на пручици и наредени по сергиите петлета. Ей на, същот такова, само че съвсем очукано и смешно: нито гребенът му гребен, нито опашката - опашка, а клюнът му досущ като на гарга. То знаеше това и умираше от срам, сбутано между лъскавите алени хубавци, които сякаш току ще почнат да кукуригат.
- Ама че петле, а! Същинска чавка! - смееха се децата и се трупаха около другите наперени петлета.
И скоро върху широкия тезгях остана да стърчи само малкото смачкано петле. Никой не пожела да го купи. То стоеше на единствения си дървен крак и сърцето му се свиваше от мъка. Защото малкото смешно петле имаше сърце. То виждаше засмените лица на децата, които отнасяха неговите хубави братя, и тежко въздъхна:
- Няма ли и аз да зарадвам някого? Защо тогава съм се явило на света?
Падна нощта. Панаирът опустя. Заръмя дъжд... Изведнъж петлето усети, че нещо меко и пухкаво се долепи до гърба му. Бяха му израстнали истински криле. То веднага се издигна и понесе във въздуха - вън от дюкяна, над покрива, над града.
И заедно с мокрия вятър малкото петле се вмъкна в счупения прозорец на схлупена обушарница. Ръждиво газениче мъждукаше в средата. В къта лежеше малко чираче и гореше в треска.

* Установих ,че липсва и страница тук ... така че края е неизвестен .

3 коментара:

  1. Може краят да е станал начало,...или поне продължение?! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Всеки сам решава какъв да е края тук, от мен имате началото :)

    ОтговорИзтриване