Не е чак толкова трудно да имаш приятели!
Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по пелето скитаха ветрове, но никой не се спираше пред него, прелитаха птици, но нито една не се скриваше в клоните му, защото бе още голо. Наблизо минаваше река, ала тя не се спря нито веднъж при дървото да си побубрят. Реката бързаше да се събере с друга река, за си приказват заедно из пътя, докато стигнат до морето.
Минаваха хора, разбира се, но те си отиваха по рабтата и никои не се спираше при дървото. Понякога то си мислеше, че е най-хубаво да може да тръгне нанякъде. Но дърветата не могат да вървят, не могат избягат дори и когато видят, че селяните идват с брадвите да ги секат.
Тъй беше до пролетта. Щом доиде пролетта, дървото се разлисти, тури си много хубава зелена шапка, но пак си стоеше самичко.
Веднъж видя, че един ястреб предследва врабче в небето. Вражчето пищеше и тъй като наоколо всичко бе голо, скри се в зеления клонак на дървото. Дървото не се разсърди. Те с врабчето си бъбриха през цялата нощ, а после птичката си направи гнездо и легна в него да мъти.
Един ден под дървото спря каруца. Селянинът разпрегна конете, тури им сено , а сам той легна да поспи. Минаха други селяни, видяха хубавата сянка под дървото и решиха и те да си починат по пътя. Насядаха и почнаха да си разказват истории, а дървото слушаше и му беше приятно, че не е само. То стоеше и гледаше да разстила добре сянката си, да не би хората да кажат, че сянката не е хубава, и да си отидат.
Оттогава, който минеше по пътя, все спираше под хубавата сянка да си почине. Вярно е , че дървото не можеше да върви с хората по пътя, но нали им услужваше със сянката си!
Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да си има приятели, то трябва да им дава своята сянка.
Йордан Радичков
Няма коментари:
Публикуване на коментар