неделя, 17 януари 2010 г.

Къде ми са детските книжки ...

Нали сега съм си в старото "вкъщи" и бях сам през уйкенда , та реших да се разровя из "прашния съндък" с детските ми книжки и да споделя с вас някои от любимите ми, но неизвестни приказки. А и ако не друго ,така ще мога да си ги чета където и да съм .


КОГАТО СВЪРШИ ЛЯТОТО


(За рисунката явно съм помогнал и аз)

Моторът на колата забръмча.

-Тръгваме - каза бащата. - Нали се сбогува с баба си ?

- Да - каза Мони.

Баба му стоеше пред портата и очите и блестяха. Тя му махна с ръка .

Когато едно момче прекара цяло лято на село при своята баба и когато дойде време това момче да си върви, защото от утре отива на училище, на портата винаги стои една баба с блеснали очи и му маха с ръка.

- Чакай, татко ! - каза Мони. - Забравих да се сбогувам с Красимира .

Мони затича към двора. Едно кафяво теленце, сякаш правено от шоколад, идеше към него. Това беше Красимира.

- Довиждане, Карасимира! - каза Мони. - треябва да вървя, защото утре съм на училище.

"Пляс-пляс, кукуригу-у!"

Беше един бял петел с червен гребен, килнат на една страна.

-О, Коко, извинявай, за малко щях да те забравя. Хайде, довиждане. Аз ще идвам през ваканциите, Коко ....

Откъм улицата се чу викът на клаксона.

- Ида! - отвърна Мони, но още не му се тръгваше.

Искаше му де да погледне още веднъж целия двор, където бе играл до късни вечери. Ябълката, на която се полюляваше празната люлка, завързана от дядо му. Електрическата помпа с бистра вода. Цветните лехи. Лозата с ранното грозде ... всяко камъче и стръкче.

- Довиждане! - каза Мони и тръгна.

Пръв петелът изпляска с криле. Теленцето протегна муцунка. Лозата зашумя с листата си и спусна ниско най-узрелия си грозд.

Когато едно момче прекара лятото на село при баба и при дядо и когато това момче стане приятел на всички, щом дойде време да върви на училище, такова изпращане заслужава.

Георги Мишев


Няма коментари:

Публикуване на коментар