Мислеше си колко мрази септември, нищо че вече беше октомври ... Септември извикваше в него отвръщение. Донасяше със себе си студ - не сано навън , но и в душата му . Студът навън значеше повече време прекарано в самота . Студът убиваше желанието му за живот и го караше да става с нежелание сутрин от леглото. Градът му упротивяваше , ставаше сив , мрачен и пуст , най-вече пуст . Септември го разделяше с приятелите , онези от тях ,с които имаше повече общо, отколкото с всички, които си бяха тук целогодишно. Септември отнасяше със себе си слънцето и усмивката му някъде далеч и донасяше дъжда, тъгата и самотата .
Искаше му се да спре времето някъде по средата на лятото, когато беше заобиколен от любимите си хора и беше щастлив . Сега светът му се струваше ужасно празно място . Ходеше на работа , но не му се говореше с никого. Нямаше какво да им каже , нищо не се случваше и скоро нямаше да се случи . Еднообразието го изморяваше ужасно .
Искаше му се да е като мечките - да заспи и да се събуди през пролетта. Тя го зареждаше с енергия и го караше да мечтае. А сега само искаше да го оставят намира.
Искаше и да си отиде в къщи, но сам не знаеше къде е това "вкъщи" ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар