неделя, 15 ноември 2009 г.

Ииии ... вали дъжд ...или животът на един чадърник


Ииии ... вали дъжд, мда . Забелязал съм , че повечето хора обичат дъжда, даже сега се сещам за един конкретен ,дето обичаше дъжда, а пък аз обичах него ... Добре де , "обичах" е силно казано, ама беше сладко хлапето и мислехме на едни вълни за повечето неща ,и хубаво се целуваше и добре изглеждаше по бански ... ииии ... мда , спирам се .
От вчера официално съм сам. Косьо се изнесе, още не знам дали е за добро или за лошо , но някак си ми е познато . Може пък да вземе да се ожени най - после за онова, дето прилича на травестит и се назовава негова приятелка. Не че ревнувам, ама е грозна мадамата .
Аз пък не обичам дъжда. Натъжава ме , дъждовното време не е време за самотници . Друго си е да има с кой да се сгушиш и да гледаш някой филм, имам в предвид човек, кучетата и котките не вършат същата работа. Моето в момента е също толкова отегчено,колкото съм и аз. Бяхме се приготвили за разходка, а сега ще си стоим в къщи . Като по закон по телевизията няма нищо интересно, само за изборите говорят. Аз дето по принцип не гледам тв веднъж да реша да погледам и да няма какво да гледам. Ама че късмет. Изобщо тоя месец май не ми върви. Уж съм в отпуска,ама по-скучна отпуска никога не съм имал. Всички са заети . Ама дъжда е виновен за всичко, не може ли да вали,докато спя ? Хем ще спя по-хубаво, хем като стана няма да вали и ще мога да ходя напред-назад. Щото хич не обичам чадърници, много са смотани . Отидеш до спирката на автобуса с чадърника ,той се намокри и като се качиш трябва да го свиеш и да се чудиш как да го държиш, че да не намокриш нито себе си, нито околните . Пък и все ги губя тез моите чадърници. Може пък и те мен да не обичат и да бягат. Според мен се крият, за да ги забравя я в кафето, я при някоя приятелка, я в нечия кола . Сигурно искат да си водят собствен живот. Ми така де ,живота на един чадърник не е много вълнуващ . Сещаме се за тях, само като ни потрябват и хич не ги питаме дали искат да се мокрят, а пък ако се счупят ги хвърляме в най- близката кофа, храсти или където там намерим и даже не им благодарим за вярната служба. Мечтата на всеки чадърник навярно е да бъде от тези,които използваме за плажа, но не от забитите дето са по 2 лв на час в най-добрия случай, а от онези домашните, дето ги носим заедно с багажа като ходим на море. Кеф голям, хем пътуваш напред-назад, хем цял ден зяпаш мадами или красиви спасители по плажа, а пък като се прибереш можеш да се фукаш на другите чадърници и да ти завиждат. Май обаче и това си има недостатъци - винаги може да те наака някоя чайка . Струва ми се,че би било интересно и да си чадърник на дете. Поне аз като малък си правех палатка от чадърника ми и възглавниците от дивана. И за парашут съм го ползвал, не че става, но беше важно да опитам. Добре ,че не реших да опитвам през терасата де, че бяхме на 14-тия етаж .
Сигурно има и чадърници клюкари , например тия по заведенията. Те по цял ден слушат хорските разговори, после ги разказват на птичките и клюките се разпространяват до всички чадърници . Също така има женски чадърници и мъжки чадърници. Женските са тези,дето се свиват достатъчно, за да се поберът в дамска чанта и обикновено са с разни цветя по тях. А мъжките са онези,големите дето имат връх отгоре и може да ги ползваш и за бастун, те обикновено са черни или едноцветни. Има и чадърници от неустановен пол - онези прозрачните найлоновите,дето са в ярки цветове . Като се обичат два чадърника си правят малко детско чадърниче и си висят тримата весело на закачалката .
Та това са те - чадърницте .

6 коментара:

  1. Най-напред, дано самотата ти не продължи по-дълго, отколкото ти е нужно! А че понякога е нужна... според мен няма съмнение.

    Хареса ми това за чайките - в смисъл, наистина всяко нещо си има недостатъците. Идеални са само идеалите. Или пъкнякои видове комбинации - например партньорски - може да са идеални, независимо колко неидеални са партньорите поотделно. И ако попадне човек на такава комбинация, нищо чудно да погълне целия му свят. Макар че случаите, за кто говориш в предния пост, май не са такива - т.че съм съгласна с мненията ти там:).

    ОтговорИзтриване
  2. Не знам, това със самотата започна да ми става ежедневие, скоро ще свикна и ще спре да ми прави впечатление ... освен когато вали

    ОтговорИзтриване
  3. Е, това не е толкова зле:)... не исках да кажа, че трябва да позволиш самотата трябва да те обсебва; правила съм го и хич не е пожелателно. Просто... нека да не е трудно самотата да свърши, когато го поискаш!
    (извинявам се за забавянето, понякога съм така)

    ОтговорИзтриване
  4. Знам за какво говориш, не е за първи път ...

    ОтговорИзтриване
  5. ...дъжд, а един малък слънчев принц стои на стъклото и реди романтични мисли за чадърници... как да не се усмихваш, как да не повярваш, че този дъжд ще измие лицето на земята, ще дари на въздуха още кислород и щастието върху лицето му ще вдъхне от сладостта на любовта на розата

    защото, ако не знаете, за всеки малък принц има една красива роза, ама с бодли, и боли... малкото слънчево сърце, то кърви, но дъжда в душата му вали... и този дъжд ще спре, мило момче, дано да си щастлив... с твоята красива роза (с бодли, дори и да боли)
    :)

    а за чадърниците сега се сещам, че на френски правят разлика между parapluie и parasol - мда, едните проливат дъждовни сълзи, а другите разпръскват слънчеви лъчи ;)
    :)

    ОтговорИзтриване
  6. о ,какъв дълъг и мил коментар . Ама верно като бях малък и ми беше тъжно все пред прозореца седях и ревях . Пък тя мойта роза много рядко цъфти, ама пък е много мила и красива като цъфне . :)

    ОтговорИзтриване