Malkiq_Princ's Profile Page

понеделник, 26 октомври 2009 г.

Не го разбирам този живот


Не го разбирам този живот .... Изглежда за всички върховото постижение е да си намерят ебач или иначе казано приятел (ка) , който (която) да играе център на тяхната вселена. А когато се случи е много важно и явно нормално да заебеш хората,кото до вчера си наричал приятели, заради един единствен човек, който в повечето случаи познаваш от много по кратко време от тях . Та се питам аз ли съм сбъркан или хората около мен са сбъркани ?!

То всичко започна със сестра ми и нейния ебач,ама си мислех ,че само тя е сбъркана, защото ония все пак има чинии със свастики у тях и целта му в живота еволюира от мутра в охрана, което според мен е едно и също,но ... та откакто тя ходи с него сме се виждали 3 пъти за последните три години и то все случайно и също тъй случайно пропусна да ми се обади за рождения ми ден и да ме извести, че си е сменила номера . А едно време не можеше да си дочака ваканциите и събота и неделя, за да дойде да се видим .

Следващата поразена от любовната вълна беше една бивша съученичка . Още в осми клас се запозна с един в чата и той се превърна в център на вселената й. Деноношно висеше пред компютура стига той да е на работа, за да могат да си пишат, за щастие тогава нямаше скайп все още, иначе сигурно денонощно щеше да е със слушалите и микрофона на главата в очакване да осъществят контакт . Та през времето докато ние бяхме "примерни " ученици ония ходи до Америка, еба се с китайки, а тя си го чакаше неотлъчно пред компа. Преди две години имаше развитие - компа ежолюира в лаптоп . И тя с триста зора успя да замине за града в който живее мъжа на мечтите й . Той в момента си има приятелка сериозна, но отвреме на време се обажда на тая мойта и се чука с нея . През останалото време тя продължава да виси пред компа ,но сега си стои в къщи понеже в тоя град няма много познати, но и през ум не й минава колко е жалка .

Поредната в списъка преди известно време замина на гости при леля си в Австрия за през лятото и там го срешна него - 18 годишен левент от бълграски произход с дъщеричка на 1 година от девойка австрийка , с която не подържа връзка,но мама и тате плащата издръжка на малката . И хайде , ходи на уроци по немски ,кандидатсва и я приеха да учи в Австрията. Прибира се отвреме на време , обикновено с ония и все са по семейни вечери и меруприятия, но понякога й се намира време за едно кафе.

Но най - смотан от всичките ми се вижда последния случай, в който едно видимо умно момиче напусна големия град, в който живееше и все се оплакваше как й е скучно и не може да си намери подходяща работа,за да се премести в малко градче на гъза на географията при приятеля си ,понеже виждаш ли той бил си намерил хубава работа като снабдител и не искал да си търси нова, та за това тя ще живее в дядовата ръкавичка с майка му, баща му и сестра му, а само до преди месец обясняваше как с Иван нямало да предприемат нищо такова,докато не изкарват достатъчно, за да имат собствен покрив над главите .

През цялото това време докато тия всичките срещат "единсвения", аз имам връзка, но винаги съм бил свободен да се виждам с тях, да си говорим по телефона и се питам аз ли съм сбъркан, или на другите дъската им хлопа ?! Как се случва така,че един човек измества всички, които познаваш от години и то до такава степен,че да не се сетиш за тях ?! Не ми казвайте, че това е любов. Познавам я тая - любовта, на мен не действа така и на обекта на любовта ми не пречи да си имаме лично време , тогава ? Аз ли съм единственият способен на зряла връзка и отново ли съм изпреварил времето си ? Ей такива неща ме вълнуват последната седмица.

А днес имах одисея с банкоматите. Специално хвнах автобуса от нас до центъра,за да си изтегля пари от единсвения банкомат на ОББ в центъра, друг съм виждал самов мола и пред самата банка,която обаче е на такова място, че не ми върши работа. Питате що не ползвам друг бакомат ли , ами просто е от другите банкомати ми взима левче за всяко теглене . И тъй отиваме двамата с приятеля ми ,заставам пред банкомата почти пъхам картата и чета на екрана "Устроиството не работи". Викам ебал съм го едния лев отсреща има банкомат на Пощенска банка от него ще си изтегля и после ще ходим да си купя дънки от "моя" магазин с любезната продавачка, която винаги ми предлага такива,които ми харесват ...Стигайки до банкомата,явно по-примитивен от предния ,виждам лист А4 с надпис "Банкоматът не работи временно". Вече съм ядосан , ще се наложи да подмина магазина, за да стигна до следващия банкомат и после ще се връщам . Косьо ме увещава да минем първо през магазина,щото можело да не ми хареса нищо, а и бил гладен вече,но аз се инатя,че искам да тегля пари и стигаме до следвщия неработещ банкомат . Вече съм ядосан и решавам да пробвам за последно на следващия . Работи ! Работи! Само дето не го разцелувах като изплю парите. Вече съм доволен и отиваме в магазина , а там продавачката ме информира,че новите модели щели да пристигнат в началото на ноември . Но все пак ходихме на китайски ресторант и преядах с паниран сладолед , ПЪК .


9 коментара:

  1. хахаха,
    друг път пробвай (с банкомата) да го погалиш, да го поцелуваш предварително, ей тъй малко да го поухажваш, да се почувства машинката обичана, ценена и по-специална и.... па мое да ти пусне... и без да си вкарваш картата :)))

    Jack, абе в тия магазини нямат ли постерминали, ебаси, що трябва да търчиш из целия град с пари кеш, нали това е смисълът на тия карти (или казано по модерно му "пластмасови пари")

    ОтговорИзтриване
  2. абе посттерминали, няма такива работи, туй да не ти е мола в Софията, тва е обикновено магазинче,което даже не се намира точно на главната, но има яки работи там и виждам ти си успяла най-после да пишеш коментар :)

    ОтговорИзтриване
  3. и понеже съм смотан ,забрах кво исках да кажа в горния пост ,та да ти кажа,сега трябва да имаш друга цел - да ми станеш последователка

    ОтговорИзтриване
  4. А аз отдавна не бях наминавала към моя блог и нали те следя, виждам,че си съживил твоя, което много ме зарадва, обичам да те чета :) По повод поста и идейките за любовта и аз съм съгласна с двете ръце. Точно напоследък една приятелка и тя се сгаждоса и на мен не ми е чак толкова близка, в смисъл не съм вече в една компания с нея, но ми дожаля за останалите, коитопрез годините бяха неотлъчно до нея и като видях колко гадно им стана от промяната, която настъпи.. много е кофти как човек се заслепява понякога.. защото при първите проблеми в псевдолюбовта момата ще почука на същите онези връти, които е надрала без да й пука и същите тези хора ще я приемат обратно напук на болката, която тя им причини.. понякога има и истински приятели, но това не променя факта как несъзнателно ги нараняваме..

    ОтговорИзтриване
  5. ами при мен като ми хлопнат вратата под носа , моята се затваря завинаги, като мине време и не общуваш с даден човек, после сякаш няма какво да си кажете, поне моя опит така говори

    ОтговорИзтриване
  6. Бъди сигурен в едно ... не си сбъркания ти - просто хората, за които говориш не са дорасли още за сериозни връзки - в смисъл, когато човек осъзнато има връзка с даден човек, то той тогава си дава ясна сметка за нещата от живота - а именно правото на лична свобода и пространство - когато моите и твоите приятели станват наши ...и въпреки това всеки си запзва по един периметър време от деня, когато може да излезе и да изпие чаша кафе с онези, с които е поддържал контакти и преди света да започне да се върте наобратно около любимия човек :) ... вярно е, че не е същото както преди - но ако тотално се затвориш то рискуваш или да обсебиш или да те обсебят, да те асимилират така щото да загубиш идентичността си ... така че ...не ги мисли тях ... те сами са си избрали този начин на живот - рано или късно ще се освестят ... а иначе за момичето дето е заминало на гъза на географията :) и аз съм там ...но тук съм родена и тук ми харесва ...а може и тук да намери късмета си ...макар че наскоро и аз се запознах с девойка, която от столицата е последвала приятеля си ...а е завършила политология и не знам как ще успее да се реализира в нашего града!
    Добре дошъл при мен :)

    ОтговорИзтриване
  7. По-скоро добре дошла на теб на моята скримна малка планета . А тя моята девойка нищо не е завършила, и работите често сменя, та не е толкоз болка за умиране,само се надявам да не се разочарова като заживее с момъка и бъдещата си тъща .

    ОтговорИзтриване
  8. Понякога разочарованието е част от житейските уроци, които ни поднася съдбата ...тоест понякога имаме нужда и от това, за да можем да оценим хубавите неща :)

    ОтговорИзтриване
  9. Не нея разочерованията са й в повече напоследък

    ОтговорИзтриване