Една част от мен смята, че е нужно да говори за мен, другата не е много съгласна , но в крайна сметка бях решил, че тоя блог ще е за мен, тъй че що пък да не говоря за себе си ?! Разбира се мислите ми са хаотични и неподредени , все пак водя спор със себе си . И така, започвам и да видим до къде ще стигна ... Ако ви се струва твърде объркано не го четете .
Не обичам да се возя на такси, предпочитам автобусите и метрото , но обичам да ме возят в кола . Не искам да карам кола, но обичам да карам колело .
Като бях малък исках да имам кон, като се качих на кон реших,че много друса :) .
Не обичам да си правя планове , случайността е значително по-вълнуваща .
Не обичам да си казвам цялото име. Имам усещането, че не е мое и това не съм аз .
Обичам да се разхождам късно вечер сам и да се вглеждам в светещите прозорци и да си представям хората,които живеят там .
Страхувам се ,когато срещна мъж или дори момче в тъмното.
Преди обичах да гледам ужаси, сега предпочитам детските филми и семейните комедии .
Насилието не ме привлича, но обичам кръвта . Да ... тя ме успокоява .
Имам висок праг на чувствителност към болка и не мога да разбера как може някой да мрънка при положение, че малко се е порязал . Аз в повечето случаи разбирам, че имам някъде раничка доста по-късно от момента ,в който се е получила .
Не обичам да се разделям с вещите си, липсват ми ,сякаш са хора .
Обичам да ми подаряват плюшени играчки . Винаги разбирам, когато един подарък ми е подарен с любов и ,когато просто е нещо купено от първия магазин по пътя.
Не обичам да си суша косата със сешуар (тази дума е много смотана, хем трудно се произнася, хем трудно се пише, също като пенюар, чекмедже, чорапогащник, комбинизон и ... сега за друго не се сещам ) .
Сутрин мога да ям единсвено сладки неща, иначе ми се повръща .
Когато бях малък се страхувах да оставам сам в тоалетната , защото там живее тоалетното чудовище, което яде малки деца , за това винаги оставях вратата на тоалетната отворена и сега го правя за всеки случай .
Никога не гледам новини, ужасно са скучни. Като малък, докато ядях винаги гледах "Алиса и дивитте лебеди " , но касетата се счупи .
Много исках някой да ми построи къщичка на дърво, но така и не се случи .
Винаги съм знаел, че съм различен , но не смятам, че трябва да парадирам с това .
И аз имам трудни думички, като "съсредототоча", най-редовно зациклям на "то"-то и не мога да продължа по-нататък. Хи-хи, скивай само как съм я написала и аз - доказателство,че не си измислям :) Впрочем пише се сешОар,пеньоар, комбинезон :)верно са ти трудни думички. "Алиса и дивите лебеди"? Нещо като хибрид между "Дивите лебеди" и "Алиса в страната на чудесата"?
ОтговорИзтриванеМного ще ти се радвам, ако пишеш по-често :)Иначе и аз си имам блог, където пиша за мен и детето ми, но този блог не е в блогспот. Готин ден!